Още докато работеше за ЦРУ, Рейнълдс беше разкрил плановете на литовски мафиот да ликвидира един от второстепенните принцове на саудитското кралско семейство. Разглезеният, зависим от дрогата пройдоха беше влязъл в конфликт с мафиота, докато бил на ваканция на Балтийско море, където съдестичните му перверзии бяха довели до смъртта на две девойки. Едната от тях се оказа роднина на споменатия бос от престъпния свят. Заговорът за убийството всъщност беше доста оригинален, но онова, което му куцаше, беше, че разчиташе на местните саудитски дарования да го изпълнят.
Шефовете на Рейнълдс в Лангли го бяха инструктирали да координира работата си със саудитското разузнаване и в частност със заместник-министъра. Въпреки че агентът можеше да се похвали с огромен опит познания за Близкия изток, включително със свободно владеене на арабски, Фарук отказа да работи с него и настоя хората му сами да се справят със случая. Човекът беше изпаднал в заблуда, при това почти фатална. Ако Рейнълдс не се беше противопоставил на опитите на министъра да го извади от играта, принцът със сигурност щеше вече да е мъртъв.
Когато съпругата на Чип почина от рак преди седем години, той реши, че е време да се оттегли от служба. Беше посветил на страната си голяма част живота си и сега искаше да изживее остатъка както му харесва. Години наред беше наблюдавал как бившите му колеги се впускат в частния сектор и забогатяват и му се искаше и той да спечели нещо за себе си. Спасявайки живота на младия принц - въпреки вътрешното си убеждение, че развратната пасмина от кралското семейство заслужава да заспи вечен сън - Рейнълдс си осигури специален привилегирован статут сред представителите на саудитската династия. Фактът, че беше бивш агент на ЦРУ владееше езика им и се ориентираше в обстановката по-добре от всеки друг, не подронваше авторитета му по никакъв начин.
Но дори саудитската династия да беше доволна, че е привлякла човек като Рейнълдс на своя страна, американецът беше натрил носа на техния заместник-министър на разузнаването, който нямаше намерение да допусне това за втори път. Следователно, към консултанта не идваше никаква съществена разузнавателна информация.
Чип беше обсъдил дипломатично със саудитското кралско семейство отказа на Фарук да му сътрудничи и за един кратък период от време се усети някакво раздвижване, но много скоро нещата отново се върнаха в своето обичайно, недружелюбно русло. И все пак, Рейнълдс неслучайно се беше издигнал в агентурата на ЦРУ, а сега получаваше тлъсти хонорари за частните си консултантски услуги. Той не беше нито мързелив, нито глупав. Затова употреби всички придобити умения, за да пусне сондата си възможно най-дълбоко във всички разузнавателни звена на страната, оказала му гостоприемство. В рамките на четиридесет и пет минути всяка сутрин той успяваше да добие много по-ясна представа за онова, което се случваше вътре и извън границите ѝ, отколкото собственото ѝ разузнаване. В интерес на истината, данните му вероятно нямаше да са така точни, ако саудитските разузнавателни звена му оказваха пълна подкрепа. Рейнълдс обичаше да се шегува, че предпочита разузнавателните сведения да са като любимите му стриди - в суров вид , без нищо добавено за подобряване на вкуса. Не желаеше някакви хора да замъгляват хоризонта му, като се опитват да го впечатлят със собствените си тълкувания на събитията.
В разрез с представата за мир, благоденствие и стабилност, която имаше външният свят за тази страна; саудитската династия береше душа. Множество социално-икономически проблели като се започнеше от рекордния дефицит, високата безработица и ултрарадикалния консерватизъм и се стигнеше до негодуванието по повод бързото навлизане на западната култура в крайната нетърпимост към американското военно присъствие на саудитска земя и спада на приходите от петрол, след като Съединените щати започнаха да разработват иракските нефтени кладенци - всички тези фактори, взети заедно, създаваха един от най-опасните политически климати в историята Саудитската монархия.
За всеки, който си дадеше труда да вникне в положението, беше очевиден фактът, че контролът върху властта през последните десетилетия преживява рязък упадък. Подходът към управлението на фамилията, състоящ в игнориране на вътрешните проблеми с надеждата, че те просто ще изчезнат, беше самоубийствен.