- И с какво ще бъдат заместени тези режими? - попита Алкът.
- Доколкото разбирам, с едно-единствено мюсюлманско правителство, което ще се ръководи от строгите принципи на шариата - религиозните и морални принципи на исляма, законът на мюсюлманите, така да се каже. В общи линии, стремят се към създаването на нов мюсюлмански халифат. Една нация, вярваща в Аллах и ръководена от халиф, който ще е признат лидер на целия ислямски свят.
- Е, Бен Ладен е искал да управлява света. Нищо ново.
Харват поклати глава.
- Бен Ладен не е достатъчно интелигентен, за да бъде халиф. Би могъл да стане емир или генерал на това движение, който да осигурява оперативното и тактическо управление, но реално погледнато, той не е нищо друго, освен надъхан защитник на Корана и фанатик. Притежава някои полезни умения, но те няма да му бъдат достатъчни, за да управлява една империя. Прекалено е затънал във фундаментализма и е просто един находчив хулиган. Когато всички кръстоносци неверници бъдат прогонени от свещените мюсюлмански земи и всички вероотстъпнически режими бъдат свалени, кой ще управлява тази нова, обединена мюсюлманска династия, за чието раждане е спомогнал Бен Ладен? Кой ще бъде халифът?
Джилиън не беше разсъждавала над това. Не беше се замисляла, че някой ден Бен Ладен и неговата организация биха могли да постигнат целите си. За нея Ал Кайда беше достатъчно плашещ проблем и без възможността някой ден да обедини правоверните мюсюлмани и да унищожи останалия свят.
- Не зная - отвърна тя накрая. - Бен Ладен е сунит. Предполагам, че ако следват собствената си логика, праворните мюсюлмани ще решат кой да е халифът.
- Освен ако не се положат някакви усилия шиитите също да бъдат включени в тази нова мюсюлманска династия - додаде Харват.
- Но ти каза, че според сунитите шиитите са по-лоши и от християните.
- Мнозина го вярват, но Юрий е предполагал, че човекът зад Ал Кайда е способен да издигне водач, приемлив и за двата лагера.
Джилиън помисли малко и каза:
- Което означава, че това лице трябва да е потомък на пророка Мохамед и да е приемлив вариант за преобладаващата част от сунитската общност. И как ще стане това?
- Нямам представа - отговори Харват и спря колата пред хотела. - Но мисля, че зная къде можем да намерим някои от отговорите.
- Само не ми казвай ,,Шато Еглемон".
Харват не каза нищо, но изражението на лицето му беше красноречиво. Точно там искаше да отидат.
Глава 61
Риад
Саудитска арабия
На Чип Рейнълдс му ставаше почти забавно от цялото това лицемерие. След като прекараха часове в джамията в слушане на изпълнения с омраза антиамерикански бълвоч на радикалния имам, първото, което тримата млади фундаметалисти направиха, беше да се отправят към едно кафене от веригата „Старбъкс“ в центъра на града, за да се насладят на ледено фрапучино. Америка може и да беше самият Сатана, но кафените ѝ смеси бяха направо земен рай. Задръж си седемдесет и две тъмнооки девици, Аллах, само не спирай кранчето с божествената течност.
Рейнълдс щеше да се изсмее, ако не беше толкова жалко. Радикалният ислям обвиняваше Америка и Запада ла всичко, което не беше наред в западналите им страни. Беше му дошло до гуша. Чакаше с нетърпение да си замине. Не беше се връщал в къщата си в Монтана, откакто жена му почина. Не че имаше намерение да се върне, но все някога трябваше да се опита да уреди отново живота си. Само още една година и щеше да разполага с достатъчно, за да се пенсионира и да заживее наистина комфортно. Но независимо от финансовото си положение, Чип се беше зарекъл, че ще направи опит. А щом заминеше, повече кракът му нямаше да стъпи в Близкия изток и никога нямаше да върши нищо, свързано със сигурността или разузнаването.
В момента обаче го чакаше друга работа. Беше следил тримата млади фундаменталисти през последните два дни, но нямаше и следа от тяхното приятелче Халид Аломари, противно на информацията от местното разузнаване. Някои от саудитските служби все още бълваше носталгични паметни бележки от минали наблюдения, твърдейки, че през последните три дни четиримата младежи са били почти непрестанно заедно. Беше се случило нещо и колкото по-скоро Чип Рейнълдс се добереше до истината, толкова по-леко щеше да спи нощем.
Младежите допиха фрапучиното си и понечиха да си тръгнат, когато един от тях получи телефонно обаждане. В такива моменти Рейнълдс съжаляваше, че вече няма достъп до невероятната съкровищница от подслушвателни устройства на ЦРУ. Седнал до отсрещния тротоар в своята тойота „Ленд Крузър“, с параболичен микрофон, закрепен на долната лайсна на страничното стъкло, той не чуваше нищо. На всичко отгоре, въпреки работещия на пълна мощност климатик летният зной, който нахлуваше през открехнатия прозорец, го печеше на бавен огън. Всичко това влошаваше допълнително и без това недоброто му настроение.