Без да отлепя очи от сцената от вътрешността на хангара, Рейнълдс измъкна клетъчния си телефон от джоба, приближи го устата си и рече:
- Членовете на Националната гвардия тръгнаха към ,, Блекхоук UH60", а представителите на саудитската армия скочиха в паркирания до хангара ,, Хамър". През това време заместник-министърът на разузнаването поднесе радиостанция към устата си и издаде някаква заповед. Миг по-късно вратите на хангар номер две се отвориха, откривайки лъскав бизнес самолет ,, Фалкон 50ЕХ", производство на ,,Дасо". Какво е намислил, мамка му? Фарук използваше самолет на Министерството на разузнаването само когато пътуваше зад граница. Имаше един-единствен начин да разбере.
Рейнълдс отново извади клетъчния си телефон и активира гласовото набиране.
- Ало? - отговори Фарук на арабски.
Зад гласа му се чуваше бученето на самолетните двигатели.
- Чип Рейнълдс се обажда, Ваше Превъзходителство.
- Да, господин Рейнълдс. Какво има? Доста съм зает.
Ал-Хафез влезе в хангара.
- Имам проблем в сигурността, който бих искал да обсъдим. Безпокои ме известна активност край една от северните помпени станции. По-късно днес ще бъда близо до службата ви и се надявах да се срещнем.
- Няма да е възможно - отвърна заместник-министърът. - Ще пътувам в чужбина. Няма да ме има няколко дни.
- В отпуск ли? - попита Рейнълдс.
- По работа - уточни Фарук, докато се качваше по стълбата на самолета. Преди да влезе в него, той се спря:
- Каквото и да става, сигурен съм, че не е нещо сериозно. Ако има проблем, ще го обсъдим, когато се върна.
След тези думи заместник-министърът на разузнаването натисна копчето за край на разговора и влезе в кабината.
Щом седна в ленд круизъра, Рейнълдс пресуши литър вода от хладилната чанта на задната седалка и се пресегна да вземе бронежилетката си. Трябваше да тръгне по последната диря, а нещо му подсказваше, че с толкова много пари в наличност Мо (хамед), Лари и Кърли първо ще стрелят и едва после ще задават въпроси.
Глава 62
Имаше само един обратен път към Рияд и Рейнълдс се качи на него възможно най-бързо. Той подкара джипа си към предградията с максимална скорост и изпревари уахабитите с цели двадесет минути. Когато най-сетне го отминаха, Чип беше скрил колата в една малка пресечка и те не забелязаха как той отново се вля движението и поднови следенето.
Консултантът по сигурността очакваше, че мъжете ще върнат в малкия апартамент до джамията, който си деляха. Вместо това обаче те го отведоха до голям склад в един от най - бедните квартали на Рияд. ,,Толкова за кампанията на саудитското правителство за изкореняване на бедността”, помисли си Рейнълдс, докато минаваше покрай жилищата, чиито обитатели не можеха да си позволят да използват дори електричество. Хората можеха да си говорят каквото искат за Америка, но там той никога не беше виждал такава безгранична, безнадеждна пропаст между имащите и нямащите, каквато съществуваше тук, в Саудитска Арабия.
Рискувайки случайно да бъде застрелян от някоя отминаваща кола, Чип забеляза, че складът принадлежи на поредният негоден член на саудитското кралско семейство - млад принц на име Хамал. Рейнълдс не можеше да прецени кои саудитски велможи мрази повече - онези, които се алкохолизираха, развратничеха и пръскаха пари, или ултрарелигиозните, лицемерни, презиращи целия свят, неблагодарни подлеци. Принц Хамал спадаше към втората категория. С образование, получено в Оксфорд, и бездънна банкова сметка, той не изпитваше никакви нужди в живота си, но пък привърженик на екстремисткия уахабализъм никога не пропускаше възможност да упрекне саудитската монархия заради охолния и, ленив и корумпиран начин на живот.
Наскоро Хамал беше последвал примера на британската монархия и беше започнал да раздава кралски титли на търговци, допринесли за благосъстоянието на исляма и ислямски свят. Точно както сладкарниците и производителите на ризи биваха признати като официални доставчици на английската корона, Хамал удостояваше с подобна чест фирми, подобрили живота на мюсюлманите по цялото земно кълбо. Макар че по-високопоставените членове на саудитското кралско семейство бяха повече от ядосани, че младежът не се е посъветвал с тях, преди да се впусне в това начинание, идеята династията Сауд да подкрепи хората, допринесли за благоденствието на изповядващите исляма, им допадна. Нещо повече, Хамад беше мозъкът зад инициативата с бутилираната вода, която уж извирала от таен източник под свещения град Мека. Рейнълдс смяташе това за пълна глупост, включително и твърденията на принца, че дарявал всички приходи от продажбата на вода на достойни мюсюлмански благотворителни организации.