От външната страна на вратата нямаше нито топка, нито дръжка на брава. Можеше да се отвори само с ключ. Рейнълдс извади от джоба на уахабита връзка ключове, намери подходящия, пъхна го в ключалката и бавно отвори вратата. Тя се залюля безшумно на пантите си и той влезе в значително по-хладния коридор.
На по-малко от пет крачки от себе си чу гласовете на двама мъже. Без да е наясно колко ще продължи дрямката на колегата им отвън, Чип реши да не губи време.
Той нахлу през главната врата на офиса, зае позиция за стрелба и изкрещя на двамата мъже на арабски да легнат на пода.
В продължение на един момент никой от тях не помръдна. После, сякаш между тях съществуваше телепатична връзка, и двамата се задействаха едновременно. Единият от тях сграбчи АК-47, а другият хукна право към склада през една странична врата.
Преди човекът с автомата да успее да си сложи пръста на спусъка, Рейнълдс го покоси с три изстрела от своя ,, Ремингтън", които почти разкъсаха уахабита на две и кървавото му тяло изхвърча назад. Две марионетки повалени - остава една.
Американецът отдавна не беше участвал в такъв екшън и сърцето му блъскаше бясно в гърдите, докато се прокрадваше в претъпкания склад. Наредени палети с бутилирана вода и някакъв вид подправка стигаха чак до тавана.
Рейнълдс се опита да се фокусира върху това да намери последния уахабит. Щом успееше да го неутрализира, щеше да вкара изпадналия в несвяст вътре и да разбута цялото място.
От другия край на помещението се чу стържене на метал. Рейнълдс надникна иззад палетите с водата, които използваше за прикритие, прицели се и натисна спусъка два пъти, но напразно. Третият активист беше отворил една от вратите към товарната платформа и си беше плюл на петите.
Консултантът нямаше как да знае какви контакти има човекът в квартала, затова трябваше да действа бързо.
След бърз оглед на склада установи, че в него няма нищо ценно, и отново се втурна към офиса. Обърна всичко с главата надолу, търсейки следа, която да му подскаже какво бяха намислили тези хора и каква беше целта на срещата, която беше наблюдавал по-рано същия ден.
Направи щателен оглед, но не намери нищо. Обзет от чувство на безсилие и готов да се откаже, Рейнълдс помете с ръка канцеларските принадлежности от едното бюро, при което във въздуха полетя и подложката. Щом падна на пода, той забеляза няколко листа да се подават изпод нея.
Чип вдигна и се зачете. В написаното нямаше смисъл. Това бяха списъци с бюра за обмяна на валута, кредитни организации, фирми за осребряване на чекове, таксиметрови компании и бензиностанции, намиращи се по цялата територия на Съединените щати. Всичко това беше много странно.
Нямаше представа какво беше открил. Можеше да не е нищо важно, но предвид станалото до момента той вече имаше достатъчно подозрения и искаше да изпрати информацията на някого в Щатите, който да ѝ хвърли един поглед.
Имаше само един проблем. Трябваше да я види човек, който би се отнесъл към нея сериозно, а не да я прати в девета глуха и да забрави за нея. Освен това беше необходимо този човек да не задава много въпроси за това как Чип се е сдобил с нея. Предвид мъртвия фундаменталист и участието на саудитското кралско семейство, към когото и да се обърнеше Рейнълдс, той трябваше да разполага с достатъчно власт и в същото време да направи каквото е необходимо.
Да се обърне към ръководството на ЦРУ, беше изключено. Рейнълдс отдавна бе изгубил и малкото си ценни контакти, които имаше в дирекцията. Докато пъхаше документите в джоба си, той се сети, че има само един човек, който би могъл да му помогне. След като изтри отпечатъците на пръстите си в офиса, той се измъкна през склада и използва връзката ключове, които беше взел от първия младеж, за да излезе през една от страничните врати. Когато се качи в колата си и потегли, изчака достатъчно време, за да се увери, че никой не го следи, и набра на клетъчния се телефон номера на свой стар приятел и колега от Вашингтон.
Щом чу сигнала ,, свободно”, Чип се замоли мислено Гари Лоулър да е зад бюрото си.
Глава 63
Швейцария
- Къде отиваме? - попита Джилиън, когато Харват се върна в колата, запали двигателя и се отдели от бордюра на тротоара пред хотела.
- Ето тук - отговори той и ѝ подаде лъскавата брошура на международното летище „Сион“, която беше взел от фоаето. - Хвана ми окото, когато излизахме тази сутрин.
Докато Джилиън я разглеждаше, Харват добави: