И все пак Клаудия беше тук. Харват си позволи за един кратък миг да повярва, че е дошла, защото все още държи на него. Тази мисъл го топлеше, докато тя не стигна последното стъпало. На ръката ѝ, поставена на парапета на стълбата, имаше нещо, което не бе очаквал да види - годежен пръстен.
Макар да нямаше право да се чувства предаден, някой сякаш започна да кълца сърцето му с градинарски ножици. Скот я гледаше и изведнъж си представи всичко, което биха могли да имат заедно. Всичко, което сега тя щеше да има с друг мъж. Може би се беше отказал от нея твърде лесно. Може би имаше неща, по-важни от кариерата му.
Опита се да съсредоточи мислите си върху нещо друго и се загледа в колоната от двайсет мъже, които последваха Клаудия по стълбите.
За разлика от повечето страни по света, Швейцария беше уникална с това, че макар да имаше възможност, не бе създала национална антитерористична служба. Вместо това полицията на всеки кантон имаше по едно собствено специално тактическо звено, подобно на специалните полицейски подразделения SWAT в Съединените щати. Сред всички тактически подразделения на кантоните бернското „Щерн“ беше несъмнено най-доброто. Харват не просто искаше да работи с най-добрите. Той държеше да не са местни хора, тъй като не се знаеше в каква степен полицията в Льо Ральор бе предана на Ага Хан. Никак нямаше да се учуди, ако разбереше, че са на заплата при него.
Също така знаеше, че подразделението „Щерн“ е участвало в най-много акции в Швейцария. Две от най-сериозните операции бяха свързани с освобождаването на четиринадесет заложници от полското посолство в Берн, както и на шестдесет и двама заложници от похитен самолет „Боинг 737“ на „Еър Франс“.
Ако нещата загрубееха, той предпочиташе да има точно такива хора в екипа си.
Харват се приближи и двамата с Клаудия се срещнаха по средата на пътя. Тя го целуна по двете бузи. Макар това да бе приятелски, лишен от сексуалност жест, той усети как по тялото му премина електрически заряд.
- Когато ти казах да ми се обадиш, ако имаш нужда, нямах точно това предвид - каза тя, докато командосите от ,,Щерн" разтоварваха екипировката си и я внасяха в хангара.
- Познаваш ме - отвърна Харват. - Никога не си давам труда да се обадя, освен ако не е заради нещо вълнуващо. Като споменах ,, вълнуващо“, сгодена ли си?
Клаудия сведе очи към пръстена си, после отново погледна Харват и се усмихна почти свенливо.
- Да, ще се оженим по Коледа.
- Честито. Къде ще бъде сватбата?
- Във фермата на семейството ми в Гриндлевалд. Скот, съжалявам. Трябваше да ти кажа.
- Защо? - попита Харват. - Вече не сме заедно. Не ми дължиш обяснения.
- И все пак, изпитвам неудобство от това, че не си знаел.
- Е, сега вече зная, така че се успокой. Кой е щастливецът? Някой от прокуратурата?
- Не съвсем - отвърна Клаудия, а един от командосите застана до нея и остави чантата си на земята. - Запознай се с годеника ми Хорст Шрьодер. Това е Скот Харват - човекът, за когото ти разказах в самолета.
Шрьодер беше висок поне метър и деветдесет и имаше над сто килограма чиста мускулна маса. Въпреки че не беше ценител на мъжката красота, Харват не можеше да не забележи колко хубав бе този човек. Със силната, квадратна челюст, солидния нос и широкото чело лицето му изглеждаше така, сякаш беше издялано от твърд гранитен блок.
- Вие ли ръководите екипа? - поинтересува се Харват, които нямаше желание да влиза в безсмислени пререкания с един ревнив бъдещ съпруг.
Шрьодер кимна с голямата си глава.
,,Хубаво е да имаш познанства“, помисли си Харват, осъзнавайки как Клаудия е успяла да събере екип толкова бързо.
- Имам снимки и видеозаписи в хангара.
- Клаудия спомена, че смятате да пресъздадете операция ,,Дъб". Умен ход.
- Ще видим - отвърна Харват. Пилотите са вече вътре. Те са хората, които трябва да убедим.
- Да започваме тогава - каза здравенякът, като потупа Харват по гърба и го въведе в хангара.
Харват представи Клаудия Мюлер на Джилиън Алкът и част от него се надяваше да види искрица ревност в очите и, но такава не се появи. Дори Клаудия да изпитваше нещо, тя бе завършен професионалист. След като всички в хангара заеха местата си, Харват започна своята презентация.
С помощта на отговорника за аудио-визуалната техника във военната база той беше качил всички снимки, видеофилми и чертежи в програмата „Пауър Пойнт“ и сега ги представяше на Клаудия, екипа на „Щерн“ и специалните пилоти, които я беше помолил да му осигури.