- Това е подножието на кабинковия лифт в Льо Ральор - разказваше той, като показваше съответните снимки. - Има по двама полицаи във всяка кола. Доколкото успяхме да видим, разполагат с револвери 40-и калибър и тактически пушки, нищо по-сериозно.
- Колко дълго траят смените? - попита един командос от „Щерн“.
- Изглежда, се сменят на всеки четири часа.
- А охраната на самата резиденция?
- Прелетяхме на няколко пъти със самолет - продължи Харват - и реакцията на охранителния екип беше точно каквато очаквах.
- Не особено дружелюбна?
- Ще пусна видеофилма, за да видите сами - каза Скот и премина към следващата част от презентацията си. - Това са основните сгради. Няма особено движение, докато не стигаме до следващия клип, в който правим второ, по-ниско прилитане.
- Значи, вие сте Харват - каза мъжът и протегна огромната си ръка.
- Точно така - отвърна Скот и се ръкува с него. - Разполагате ли с цялата необходима информация, за да планираме щурма?
Шрьодер беше типичен швейцарец - без заобикалки, право в целта. Или пък беше твърде добре осведомен за миналата връзка на Харват с годеницата му и бе развил антипатия към нето още преди самолетът им да кацне.
Един от хората подсвирна с уста.
- Охранителите наизскачаха от сградата като плъхове от потъващ кораб.
- Чакайте малко - намеси се Шрьодер. - Може ли да се върнем малко и да увеличим? Какво прави човекът в отдалечения край на двора?
- Остър поглед - похвали го Харват. Човекът явно беше добър в работата си, независимо че щеше да се жени за Клаудия.
- И аз го забелязах.
Обръщайки се към техника, който му помагаше, Скот помоли:
- Може ли да увеличим малко контраста?
- Няма да може много, но ще опитам - отвърна младежът, който започна да увеличава въпросната фигура.
Макар че разделителната способност рязко намаля, бе останало достатъчно, че всички да разберат какво виждат.
- Този носи ,, Стингър“ на рамото си - отбеляза Шрьодер.
- Явно ще трябва да оставя съмненията си настрана - каза Клаудия, която беше седнала до Джилиън Алкът и наблюдаваше съсредоточено презентацията. - В Швейцария категорично не разрешаваме на частни лица да притежават зенитно-ракетни комплекси.
Харват знаеше, че накрая тя ще повярва на думите му, но се радваше да я види убедена в необходимостта на операцията. Той продължи с представянето.
- Може да сте чули, че предстоящата акция е базирана на операция „Дъб”, и някои от вас сигурно разбират защо. За онези, които не са осведомени, ще направя някои разяснения.
През юли 1943 година италианското правителство поставило Бенито Мусолини под домашен арест в хотел на върха на планината Гран Сасо в Централна Италия. Адолф Хитлер знаел, че без Мусолини Италия ще смени позициите си и ще се присъедини към Съюзниците. За да предотврати подобно развитие, фюрерът възложил на един от най-добрите си командири - капитан Ото Скорцени - да предприеме един от най-дръзките щурмове в модерната история на военното дело. За диверсионната си дейност Скорцени бил удостоен със степен ,, Рицарски кръст” на ордена ,,Железен кръст” и с неофициална титла ,,най-опасен човек в Европа”.
До голяма степен подобно на „Шато Еглемон“, хотелът, в който бил държан Мусолини, е бил достъпен само чрез кабинков лифт, чието подножие било сериозно охранявано от carabinieri. Поради височината на върха, неподходящия вятър и ограниченото открито пространство парашутният десант бил отхвърлен като неосъществим, а кацането на хеликоптери или самолети щяло да вдигне много шум. Затова отрядът решил да използва планери.
- Така ли ще проникнем и ние? - попита един от командосите.
- До голяма степен. Скорцени е евакуирал Дучето със самолет ,,Щорк”, за който са характерни къс разбег и пробег. Първият десантен отряд в нашата операция ще проникне с помощта на моторни планери, които ще излетят от това летище. Част от отряда ще обезопаси горната част на кабинковия лифт, така че екипът от селото да може да се качи горе. Щом освободим Токай, да се надяваме, че ще можем да го евакуираме до долу с лифта. Ако ли не, ще трябва да използваме един от моторните планери.
- Може и да не ни чуят, че идваме - каза друг командос, - но в някой момент със сигурност ще ни видят. Какво ще правим тогава?
- Първо - отвърна Харват, ще летим от изток със зората, така че няма да ни видят, докато не сме вече над главите им. И второ, ще кацнем на ливадата встрани от главната сграда, така че не очаквам да наблюдават отблизо.
- Твърде много условности - отбеляза командосът.
- Разчитам, че кацането на планер ще предизвика по-скоро любопитство, отколкото тревога.