- А ако ги разтревожи?
- Тогава ще импровизираме - каза Шрьодер, който отне думата на подчинения си и отново се обърна към Харват. - Разбирам каква е целта, но Скорцени е разполагал с едно предимство, каквото ние нямаме - Фернандо Солети, виден генерал от карабинерите.
- Чиито хора са били разпределени да охраняват Мусолини в хотела. Зная - допълни Харват. - Скорцени е бил изправен пред същите пречки, пред които и ние. Първо, неговите командоси е трябвало да надвият достатъчно бързо италианските сили, за да предотвратят ненавременното екзекутиране на Мусолини. Второ, хората му са били доста по малобройни от италианците. И накрая, италианските карабинери са имали предимството да заемат сериозна отбранителна позиция. Най-доброто, което мога да ви изтъкна, са думите на самия Скорцени: ,,В колкото по-голяма безопасност се чувства врагът, толкова по-големи са шансовете ни да го сварим неподготвен.”
Харват направи пауза, за да подчертае ефекта от думите си, и после продължи:
- Скорцени е осъзнал, че хората му трябва да слязат от планерите си и да освободят Мусолини в рамките на три минути, ако искат плана им да успее. При нас не е по-различно. Тази операция изисква всичките тези три фактора, необходими за всяка една успешна тактическа акция - скорост, изненада и съкрушителни силови действия.
Шрьодер кимна с глава.
- Съгласен съм, но гениалността на операцията на Скорцени се е дължала на присъствието на Солети в челния планер. Солети е бил командващ офицер на карабинерите. Когато слязъл от планера, италианската охрана е била толкова объркана, че е нямала представа какво да прави. Това колебание е послужило на Скорцени да извоюва преднина и да завърши мисията успешно. Освободили Мусолини без нито един изстрел.
Харват опипа картагенските гривни, останали в джоба на якето му - същите, които беше взел по време на почти фаталното изкачване във Франция - и каза:
- Мисля, че можем да се сдобием с наш собствен Фернандо Солети, но искам да обсъдим с вас насаме.
С тези думи Харват приключи презентацията си. Силно се надяваше, че Тимъти Рейбърн все още се интересува само от парите.
Глава 67
Докато караха към Льо Ральор, Харват и Алкът разказаха на Клаудия и Шрьодер за всичко, което им се беше случило. Разказът продължи почти през цялото пътуване и ако Клаудия не познаваше достатъчно добре Скот и не беше преживяла с него толкова много, щеше да ѝ е много трудно да им повярва. Едва когато им оставаха по-малко от два километра до селото, Харват започна да нахвърля най-неотложния си план. Нямаше как да знаят дали Рейбърн ще клъвне на въдицата, но ако не друго, поне Шрьодер щеше да добие представа за охраната в подножието на лифта.
Всички бяха съгласни, че Клаудия трябва да пусне стръвта. Френският и беше роден език и макар че Рейбърн щеше да е изключително предпазлив към предложението ѝ, тя беше най убедителния човек, когото можеха да изпратят.
Харват паркира колата в околностите на селото, извади една от гривните от джоба на якето си и я подаде на Клаудия. Тя е загледа съсредоточено, изпълнена с благовоние пред древната и история и чувството на ужас, който бе извикала. Сложи гривната на китката си много внимателно, сякаш украшението би могло да я нарани.
- Знаеш какво да правиш, когато стигнеш подножието на лифта, нали? - попита я Харват.
Клаудия кимна.
- Ще предам съобщението на полицията, после ще сваля гривната, ще я сложа заедно с бележката в хартиен плик и ще им го оставя.
- Ако нещо се обърка? Как ще сигнализираш, че си в беда?
- Ще преместя чантата си от лявото рамо на дясното.
- Добре - каза Харват. - Къде ще бъдат разположени всички?
- Джилиън и Хорст ще бъдат на терасата на отсрещното кафене ,,Ла Бержер”. А ти… - тя направи пауза. - Всъщност не зная къде ще бъдеш ти.
- Ще бъда наблизо. Много наблизо. Не се безпокой.
Предвид това, че Харват и Хорст щяха да я наблюдават, Клаудия изобщо не се безпокоеше, поне не и за собствената си безопасност. Тревожеше я само въпросът дали планът ще успее. Харват съвсем удачно беше извикал спомена за Ото Скорцени, тъй като при всяка една от великите му мисии неговите началници са хранели сериозни съмнения дали има и най-малък шанс за успех.
Клаудия гледаше часовника си. След като последните няколко минути отминаха, тя се появи между две сгради в другия край на площада и се запъти право към лифта. Без да бърза, със спокойна походка, младата жена даде възможност на четиримата полицаи, облегнати на копите си, да я огледат добре, преди да ги доближи.