Харват беше застанал под един навес наблизо и я наблюдаваше. Нямаше как да не забележи, че мъжете спряха да говорят помежду си, приковали погледите си в приближаващата ги жена. Беше направо невероятна. Надарена с изключителна красота и интелигентност, тя умееше да се справя в живота без чужда помощ. Той тъкмо се канеше отново да се упрекне, че я е изгубил, когато Клаудия преметна косата си на едното рамо, пусна в ход най-бляскавата си усмивка и извървя последните метри до поста на полицаите. Беше време за шоу.
Въпреки че и Джилиън можеше съвсем спокойно да предаде гривната, Клаудия разбираше защо Харват не беше възложил задачата на нея. Алкът не беше работила в системата и макар да беше доказала способностите си, съдейки по разказа на Скот за преживяванията им, трябваше да бъдат максимално предпазливи при залагането на капана. Рейбърн и без това щеше да е крайно недоверчив и ако надушеше нещо особено, че и Харват е замесен, щеше да си плюе на петите и да изтърват шанса си.
Клаудия продължаваше да се усмихва, когато стигна до полицаите. Тя пофлиртува с тях, повъртя гривната около китката си и после извади от чантата бележката, която той и беше продиктувал да напише в колата. Свали бижуто от ръката си, сложи го в малък плик заедно с бележката и подаде всичко на един от полицаите. След като пококетира още малко, тя се обърна, прекоси площада и изчезна.
Петнадесет минути по-късно всички отново се събраха в колата и потеглиха към Сион.
- Как мина? - попита Джилиън.
- Идеално - отговори Клаудия. - Реагираха точно както предвиди Скот.
Харват намести огледалото за обратно виждане, за да я вижда по - добре от шофьорското място.
- Кажи ми какво стана.
- Щом ме видяха да идвам, ме взеха за туристка, заинтригувана от Ага Хан. Май често им се случва. Но когато споменах името на Тим Рейбърн, всичко се промени.
- Как точно.
- Те със сигурност знаеха за кого говоря. Когато ги помолих да му предадат нещо от мое име, ми казаха, че не им е позволено да приемат пратки за Ага Хан или персонала му. Тогава извадих бележката и хартиения плик от чантата си. Единият от полицаите се пошегува и попита защо хубаво момиче като мен би искало да има нещо общо с човек като Тим Рейбърн. След тази забележка продължих разговора с него. Понеже Ага Хан прекарва много време в Женева, казах, че съм срещнала Рейбърн там и че той ме е помолил, ако някога пристигна в Льо Ральор, да го потърся. Изхлузих гривната от ръката си, пуснах я в плика и казах на полицая, че ако бележката ми не подсети Рейбърн коя съм, то гривната със сигурност ще успее.
- Успя ли да ги убедиш?
- Така ми се стори - отвърна Клаудия. - Няма да се учудя, ако са му се обадили горе, в „Еглемон” , веднага щом съм си тръгнала.
- Бива си я, а, Хорст? - каза Харват.
Шрьодер не изглеждаше особено доволен, че годеницата му е играла ролята на сексапилна необвързана жена, която търси компанията на Тим Рейбърн, за да се позабавляват, независимо че това беше в интерес на общата им мисия. Вместо да отговори, командосът само кимна с глава и се загледа през прозореца на колата във вечерното небе.
- Значи, остават ни около три часа до срещата - продължи Харват, - но мога да ви гарантирам, че Рейбърн и някои от хората му ще се появят по-рано, за да си осигурят добри позиции и да спечелят преднина.
- В бележката пишеше да бъде сам - отбеляза Клаудия. - Откъде си толкова сигурен, че ще пристигне с подкрепление?
- Защото точно това бих направил аз.
Глава 68
Въпреки че се раздели с няколко стотарки в зелено, за да убеди управителя на „Барок кафе“, най-нашумялото нощно заведение в Сион, намиращо се на „Авеню дьо Франс“ 24, да изпълни молбата му, цената си струваше. Единственото, което човекът щеше да си спомня от тази нощ, щеше да е само един американец и най-голямата пачка банкноти, която беше виждал през живота си, и операцията нямаше да засегне кариерата на Клаудия, Хорст Шрьодер и швейцарските командоси. Харват реши, че се е отървал евтино. Макар че клубът претендираше да е наследник на великата традиция на френските кръчми като „Ла Купол“, „Ле Гран капюсин“, „Льо Шиен Ки Фюм”, ,, Льо Трен Блю“ и „Ще Фло“, управителят имаше още много какво да учи за печеленето на пари.
Четиридесет и пет минути преди уречения час първият от охраната на Рейбърн влезе в „Барок кафе“, запъти се към бара и се разположи на една от високите коктейлни маси. Човекът биеше на очи и хората на Шрьодер, които се преструваха на бодигардове на клуба, го забелязаха мигновено. Следващият беше много по-труден за разпознаване. Беше се слял с посетителите почти идеално. Ако един от мнимите бодигардове не го бе мярнал да виси отвън и да чака някоя групичка, с която да завърже приятелство и да се вмъкне в заведението, щяха лесно да го пропуснат.