- Защо ме гледате така? - попита Рейбърн. - Нямам нищо общо със смъртта им.
- Така ли?
- Не.
Мюлер устоя на втренчения му поглед и после каза:
- Каквото и да се е случило, вече няма голямо значение. Дойдох тук по работа, а не да печеля приятели.
- Жалко - отвърна Рейбърн, който свали телената клетка и внимателно завъртя дъното на тъмнозелената бутилка шампанско, докато тапата не изскочи с меко пукване. - Имам чувството, че с вас можем да станем изключителни приятели.
- Съмнявам се.
Рейбърн наля шампанско в чашите им и отново постави бутилката в кофата с лед.
- Тогава най-добре да прескочим любезностите и да преминем по същество.
- Напълно съм съгласна - каза Клаудия, поемайки подадената ѝ чаша.
Прескачайки и тоста, Рейбърн отпи от шампанското, облиза устни доволно и продължи разговора:
- Казахте, че Мари Лавоан не е била напълно искрена с мен. От къде знаете това?
Мюлер остави чашата си на масата и отговори:
- Всички артефакти от пещерата са били пренесени от баща ми и Бернар Лавоан… , работили са наравно.
- Следователно вие се чувствате в правото си да искате равен дял. Прав ли съм?
- Точно така.
- Само че имаме проблем. Според вас Мари Лавоан вече не е сред живите.
- Всъщност според полицията.
Рейбърн пое още една глътка шампанско и се поинтересува:
- Каква точно с била причината за смъртта на Мари Лавоан?
- Огнестрелна рана в главата - отвърна появилият се зад него Харват, предрешен като сервитьор и дегизиран с по-тъмна коса, очила и козя брадичка.
Той опря до тила на Рейбърн пистолет със заглушител, увит в голяма ленена салфетка и скрит под подноса му.
- Куршумът е изстрелян от оръжие, подобно на това, което усещаш опряно в тила си точно в този момент.
Виждайки, че Харват е установил контакт с Рейбърн, Шрьодер извади от джоба си своя клетъчен телефон и изпрати текстово съобщение до екипа си. Четиридесет и пет минути по-късно чифт шокови гранати се взривиха пред входа на кафенето. Всички вътре, включително хората на Рейбърн, надникнаха през прозорците, за да видят какво се е случило. През това време по посока към бара бяха хвърлени още три шокови и няколко димни гранати.
Глава 69
В последвалия хаос на входа на заведението Харват и Клаудия изблъскаха Рейбърн през аварийния изход, който се намираше до кухнята. Отвън чакаха двама от хората на Шрьодер. Те бързо сложиха на бившия агент на Сикрет сървис пластмасови белезници и превръзка на очите и го натикаха на задната седалка на чакащата ги кола.
Откараха го до международното летище „Сион“ при малкия хангар в отдалечения край на военната база, който използваха като команден център. Едно от помещенията в дъното на постройката служеше за арестантска килия и импровизирана стая за разпити. Щом му махнаха превръзката от очите и зрението му се проясни, видя пред себе си последния човек, когото бе очаквал да срещне.
- Скот Харват - каза Рейбърн, като огледа стаята и се опита да разбере къде се намира. - Какво правиш тук, по дяволите?
Харват не си даде труда да му отговори. Вместо това сви юмрук и удари Рейбърн право в устата.
Ударът беше сполучлив и на Рейбърн му притъмня пред очите. След като изплю кръвта от устата си върху бетонния под, той вдигна очи към Харват и каза:
- Предполагам, че съм си го заслужил.
- Заслужаваш много повече - отвърна Скот. - Това беше само началото.
- Не бих го нарекъл честна схватка - заяви Рейбърн, като се опита да се освободи от пластмасовите белезници, с които го бяха вързали за стола.
- Ти ли ще ми говориш за честни схватки? А и това не е схватка, а бой, който отдавна трябваше да си отнесъл - поправи го Харват и отново заби юмрука си, този път в корема му.
Извън стаята Джилиън, Клаудия и Хорст Шрьодер чуваха как Харват обработва арестанта си. Трябваше много да внимава с побоя. Първият удар в устата беше единственият, който можеше да му нанесе по лицето. Беше мечтал за тази възможност от години, но се налагаше занапред да овладява гнева си. Ако останеха белези, Рейбърн нямаше да им е от полза.
Арестантът отново изплю кръв на пода, погледна към Харват и отбеляза:
- Ако ще ме убиваш защо просто не приключваме?
- Все търсиш начин да минеш между капките, а? - отвърна Скот, след което го удари в слънчевия сплит и изкара въздуха от дробовете му.
Докато Рейбърн се давеше, опитвайки се да възстанови дишането си, Харват започна да му задава въпроси:
- Къде е Емир Токай?