Харват на няколко пъти се опита да го хване в противоречие, но безуспешно. В разказа на Рейбърн нямаше и една пролука. Да, беше отвлякъл Токай, но не знаеше какво иска Ага Хан от него. Да, беше осведомен, че шиитският водач поддържа отношения с Ислямския институт за наука и технологии, но нямаше представа до каква степен. Освен това, според красноречивото твърдение на самия Рейбърн, всички „чалми“ били от един дол дренки. Изглежда работодателят му бил доволен, че бивш агент от Сикрет сървис е шеф на охраната му. Така се чувствал в по-голяма безопасност. И все пак Ага Хан не се доверявал на никого, дори на шефа на охраната си. През по-голямата част от времето изпитвал извратеното удоволствие ла третира Рейбърн като гъба - държал го на тъмно, тоест, в неведение, и му разправял простотии.
Два часа по-късно изтощеният Харват се пречупи. Беше му ясно, че няма да измъкне нищо повече от бившия си инструктор. Сега трябваше да се съсредоточат върху освобождаването на Емир Токай и ако беше възможно да се доберат до Ага Хан и да го накарат да проговори.
Рейбърн помоли за малко вода, както и да отиде до тоалетната, но Харват изгаси лампите и го остави вързан за стола. Беше му необходимо да си почине някъде. Само след пет часа екипът щеше да се събере за последен инструктаж, преди да излети за ,, Шато Еглемон”.
Час преди излитането Харват и Шрьодер още веднъж прегледаха плана за щурма. Не се знаеше доколко надеждна е информацията на Рейбърн и те решиха да разчитат на нея в минимална степен. Сега, когато разполагаха със собствен Фернандо Солети, Шрьодер беше убеден, че шансовете им да успеят са по-добри от преди. На Харват много му се щеше да сподели тази негова увереност.
Скоро въпросът дали да вземе Алкът с десантната група се превърна в най-сложното тактическо решение за Скот. Самата Джилиън беше категорична и представи същите доводи в полза на участието си, до каквито бе прибягнала в Милано - че ако има документи в ,,Еглемон”, свързани с болестта, единствено тя е достатъчно класифицирана, за да прецени кои от тях са най-важни. Ако времето ги притиснеше и успееха да вземат само част от книжата без нейна помощ, това би било равносилно на игра на сляпа баба. Накратко, без нея нямало да се справят.
Джилиън беше права, но Харват се чувстваше длъжен да ѝ даде последен шанс да се откаже. Макар да се надяваха да проникнат и да си тръгнат без нито един изстрел, в тази рискована мисия беше възможно и да има убити. Една от тях можеше да е Джилиън Алкът. Дори и осведомена за всички опасности обаче, тя не промени решението си. Щеше да участва.
Харват вярваше на Рейбърн дотолкова, че да го използва единствено като разменна монета, и в последния момент измисли една доста примитивна застраховка да си гарантира, че той няма да им създава главоболия.
Въз основа на познанията си върху импровизираните взривни устройства Скот, не без помощта на експерта на ,, Щерн“ по експлозивите, сглоби малка изненада за Тимъти, която той щеше да носи в боксерите си.
За закрепване на бомбата на място използваха армирана лента. Когато забеляза дискомфорта, изписан на лицето на Рейбърн, Харват му се присмя:
- Като в евтин хотел - теснотия.
После вдигна дистанционния детонатор, така че Рейбърн да го види, и додаде:
- Ще те следвам на три крачки разстояние. Само да заподозра, че сигнализираш на хората си, по онази алпийска ливада ще се търкалят топки като по игрище за голф, ако ме разбираш какво искам да ти кажа.
Рейбърн не обели и дума, само изгледа кръвнишки Харват.
Двайсет минути по-късно, облечени в екипи на „Номекс“, каквито носеха и охранителите на ,, Еглемон“, Харват даде последни инструкции на командосите от „Щерн“ и пилотите на планерите, преди да излязат на пистата.
Новите моторни планери ,,Супер Винат“, модел „Икарус“ на ,, Айротехник” имаха голям размах на крилете и изглеждаха като хибрид между типичен безмоторен двуместен самолет за пилот и пътник и малък едновитлов ,,Чесна”. Планерът беше предназначен за пилот и двама пътници максимално допустимото тегло, посочено от производителя, бе 337 килограма. Налагаше се да го натоварят повече. Като свалиха голяма част от оборудването му и оставиха само най-необходимото, успяха да се качат по четирима души и пилот във всяка машина.
Харват и Шрьодер щяха да летят с Рейбърн и още един командос в първия ,, Супер Виват Икарус“, а във втория щяха да се качат Клаудия, Джилиън и двама от ,,Щерн“. Последните два планера побраха по четирима командоси. При толкова къса писта за кацане беше важно всеки планер да се приземи, да разтовари пътниците и да излети навреме, така че да освободи място за следващия летателен апарат. Това щеше да е като сложен танц, който, за съжаление, нямаха достатъчно време да репетират.