Тъкмо се готвеше да надзърне иззад падналото кресло, когато видя чифт тежки черни ботуши, които се приближаваха към него със залитане. Те бяха последвани от автоматично оръжие със заглушител и преди Харват да успее да реагира, собственикът на ботушите и оръжието се просна върху него.
Хорст Шрьодер буквално се беше сгромолясал в краката на Харват. Гърдите му се надигаха, опитвайки се да си поемат въздух. Не само кървеше от множество огнестрелни рани, а и страдаше от първите симптоми на задушаване с димни газове. Харват взе оръжието му и напрегна зрението си, за да види дали някой не се приближава към тях през пушека.
- Мъртви са… - промълви Шрьодер с пресипнал глас. - Освен един.
- Кой? - попита Харват, като отново се огледа.
- Дебелият. Избяга.
Жегата в помещението ставаше нетърпима. Трябваше да излязат от там.
- Можеш ли да ходиш?
Шрьодер слабо поклати глава.
Харват нарами оръжието, подхвана с ръце командоса през гърдите и го повлече към коридора. Щом излязоха, чу виковете и тропота по стълбите в другия край. Хората на Рейбърн. Дали не идваха заради пожара? Или бяха получили заповед да стрелят на месо?
- Хорст - каза Харват, опитвайки се да стигне до съзнанието на командоса, който дишаше на пресекулки. - Какво се случи долу?
- Намерихме Токай, но вече е мъртъв. Чакахме те заедно, когато хеликоптерът кацна. Дебелакът каза, че ти си го повикал.
Беше вярно. Харват му се беше обадил, но не беше очаквал да се появи самият Калъчкъ. Наистина го беше подценил.
- Познаваше Токай по име и попита дали е добре - продължи Шрьодер, като кашляше от дима и кръвта, която пълнеше белите му дробове. - Предложи да го качи на хеликоптера, за да ти се притечем на помощ. Трябваше да сме по-бдителни.
,,Не”, помисли си Харват, ,,аз трябваше да бъда при вас”.
- В мига, в който се приближихме до хеликоптера, хората му откриха стрелба по нас - каза Шрьодер. - Токай беше убит, нямаше никакъв шанс. И Грьосер е мъртъв.
На Харват му призля. Докато новините се врязваха в съзнанието му, се изпълваше с все по-силен гняв към себе си. Бяха дошли тук единствено за да спасят Токай, а се бяха провалили. Той се бе провалил. Беше си позволил да се отклони от основната им цел и заради това двама души бяха загинали и мисията им бе претърпяла неуспех.
- Ще се оправиш - каза той, като свали един от гоблените, сгъна го и го притисна като превръзка към гръдния кош на Шрьодер.
Ако Шрьодер умреше, не само Клаудия нямаше да му прости никога. Самият Харват не би могъл да си прости. Шрьодер нямаше нищо общо с това. Той беше дошъл, за да помогне, а един от хората му вече бе мъртъв. Скот беше длъжен да изведе от мястото и него, и екипа му живи.
- А Рейбърн? - попита Харват, когато положи ръката на Шрьодер върху гоблена. - Какво стана с него?
- Няма го. В мига, в който започна стрелбата, изчезна.
- А дистанционното? Ти опита ли се да детонираш устройството, което бяхме залепили?
Шрьодер поклати глава.
- Докато разбера какво става, той беше извън обхват.
Той пъхна ръка в джоба си, подаде дистанционното на Харват и каза:
- Ето. Целият е твой.
Колкото и да му се искаше да се втурне по петите на Рейбърн и Калъчкъ и да ги накара да си платят за стореното, Харват първо трябваше да вземе пергаментите и папирусите, разпилени по бюрото на Ага Хан. Не се знаеше какво биха могли да научат от тях.
През вратата, иззад статуята на свети Никлаус, вече нахлуваха хората на Рейбърн, когато Харват постави ръцете на Шрьодер върху платното на гоблена и повтори:
- Ще се оправиш.
След което хукна обратно към покоите на Ага Хан.
Глава 79
Харват се втурна в стаята и усети как лицето му се изопна от нагорещения въздух. Не се виждаше нищо и той бе принуден да се поправя път по спомен.
Щом стигна до масивното дървено бюро на Ага Хан, той се наведе под нивото на дима и успя да види пергаментите и древните ръкописи, които бяха започнали да се огъват от топлината. Откопча трите горни копчета на термозащитната си риза ,,Номекс” и натъпка в нея всичко, до каквото успя да се добере.
Докато пъхаше последните листове, страните на бюрото засветиха в оранжево и изведнъж избухнаха в пламъци. Харват отскочи назад, а дървесината на горящото писалище затрещя и запука от силната горещина. Или той така си помисли.
Когато куршумът мина на косъм от рамото му, изведнъж осъзна, че шумът не идва от дървото. Вдигна нагоре картечния пистолет, който бе взел от Шрьодер, изстреля целия пълнител във всички възможни посоки и залегна на пода. Докато вадеше пълнителя и поставяше нов, жадно поемаше огромни глътки въздух.