Рейнълдс отново погледна към Джилиън.
- Вие сте ученият. Какво мислите?
- Ако ме питате за личното ми мнение, това е ужасяващо. Но от чисто научна гледна точка е гениално.
След атаките от 11 септември Харват беше искрено възмутен от високите оценки на стратегическия гений на Ал Кайда. По същия начин и сега не му се понрави, че стратегията на терористите бе окачествена по подобен начин. Но все пак разбираше какво има предвид тя.
- Значи, това е приложима схема за инфектиране?
- Напълно - каза Джилиън. - Заразената валута би била съвършено средство за безпрепятствено разпространение. То може да окаже и негативен психологически ефект върху финансовите пазари по целия свят. Американският долар би станал буквално безполезен. Така Ал Кайда не само ще успее да унищожи маси от неверници, но и ще погуби американската икономика. С един куршум два заека.
Харват се обърна към Рейнълдс и попита:
- След колко време ще стигнем до склада?
- След още пет минути.
- Мобилният ви телефон защитен ли е?
- По-защитен от повечето телефони в кралството. Защо?
- В случай че не успеем да излезем от склада, Гари трябва да знае какво сме открили.
Щом Харват вдигна телефона до ухото си, погледът му се плъзна по страничното огледало на ленд крузъра. Един син мерцедес, който караше зад тях, свърна по малка пряка и в движението се вля друга кола, на три автомобила зад разстояние зад тях - същата, която ги бе последвала, когато напуснаха военновъздушната база ,,Рияд” и поемаха към главното шосе.
Слагайки длан върху долната част на телефона, той каза на Рейнълдс:
- Мисля, че си имаме компания.
Глава 84
Рейнълдс се довери на инстинкта на Харват. Без да дочака обяснения, извика на всички да се държат и направи рязък десен завой, последван от бърз ляв.
После измъкна едно уоки-токи изпод седалката си и помоли Харват да опише видяната от него кола. Щом получи нужната информация, той доближи устройството към устата си и каза:
- Син дрозд, тук Пеликан. Чуваш ли ме? Край.
- Кой е син дрозд? - попита Харват, като се огледа през рамо, за да види дали още ги следят.
- Един от хората ми. Казва се Зафир.
- Саудитец ли е?
- Не, пакистанец. Бивш военен и един от малкото, на които мога да се доверя в подобни случаи. Намира се на един покрив на същата улица, на която е складът, и държи района под око. След като отминем още една пряка, Зафир ще има ясна видимост и ще ни каже дали някой ни следи.
- Пеликан, тук Син дрозд. Прието. Край - разнесе се глас по радиостанцията на Рейнълдс. - Какво е положението? Край.
- Тук Пеликан. На път съм към склада. Възможно е да имаме опашка. Моля ти се, провери дали не ни следва бежов ,,Нисан Сентра” нов модел. Край.
- Нов модел бежов ,,Нисан Сентра”. Прието - отвърна Зафир. - Завий на дясно на ,,Ал Мусад” и още веднъж надясно на ,,Каир Ал Дин”. Чакай съобщение. Край.
- Прието. Край - каза Рейнълдс, след което подаде радиостанцията на Харват и се приготви да направи завоите.
След три минути Зафир се обади и ги успокои, че зад тях е чисто. Или Харват беше проявил свръхпредпазливост, или бяха успели да се отърват от опашката си. Нещо му подсказваше, че по-скоро второто е вярно. Не можеше да се отърве от неприятното усещане, че ще попаднат в ситуация, от която много трудно ще се измъкнат.
Рейнълдс отново взе радиостанцията от Харват, за да направи последна проверка. Зафир му съобщи, че складът е бил безлюден през целия ден. Макар паркингът да беше празен, Чип паркира тойотата на една пряка разстояние. Последното, което искаше, беше да привлече внимание.
,,Надхитрил съм ги веднъж - срам за тях. Надхитря ли ги втори път - двойно по-голям срам”, разсъждаваше мислено Рейнълдс, докато вадеше килимчето за молитви, което - както и при предишното му посещение - беше увито около тактическата му пушка ,,Регминтън” 12-и калибър. Предимството на тази втора визита беше, че ако собствениците на сградата не бяха сменили ключалките, Чип си имаше своя връзка ключове.
Тримата заобиколиха склада, за да влязат отзад. Рейнълдс пробва няколко ключа, преди да открие подходящия. Докато Харват го прикриваше със своя ,,Хеклер и Кох”, той извади ремингтъна от килимчето и двамата влязоха вътре крадешком, следвани от Джилиън. В края на коридора Рейнълдс вдигна ръка и започна да брои безмълвно с пръсти. На ,,три” нахлуха в офиса и го завариха напълно опразнен.