Щом свърза нещата, картината се изясни и тя не беше никак обнадеждаваща. Интуицията му не го беше подвела. Всичко сочеше, че някой е бил подкупен. Впоследствие следата го отведе до един от хората на Рейбърн, но в цялата история все още имаше нещо гнило и Харват продължи да рови, без да вдига шум.
Участието на Скот в разследването беше нещо, което Рейбърн нямаше как да предвиди. Той си беше набелязал изкупителна жертва и беше подхвърлил улики, които толкова категорично да насочат подозренията на разследващите, че когато се натъкнат на тях, те да са напълно убедени, че са пипнали виновника. Самият Харват обаче вече беше изпитал на собствения си гръб какво е да бъдеш обвинен несправедливо в престъпление, което не си извършил, и работеше извънредно, за да оневини агента, който според него не беше замесен в убийството.
Разобличаването на Рейбърн като истинския виновник обаче беше съвършено друга история. Когато дойде часът на истината, повечето улики срещу него, както и начинът, по който Харват се бе сдобил с тях, не бяха приети в съдебната зала. Разполагаха обаче с достатъчно доказателства, за да го изритат от Сикрет сървис и да направят всичко възможно той да не работи никога вече в органите по сигурността. Подхранвайки гнева, предизвикан от предателството на Рейбърн, Харват продължи да работи неофициално и в края на краищата се добра до номера на банкова сметка на Кайманите, която бившият му приятел ползваше за кървавите си пари. Използвайки свои канали. Скот се погрижи средствата в нея да бъдат дискретно прехвърлени в компенсационен фонд, създаден в полза на семейството на загиналия висок гост.
Източването на сметката му достави нищожно удовлетворение. Беше убеден, че виновникът трябва да бъде съден за убийство. След официалното закриване на разследването Рейбърн изчезна. Но Харват никога не го забрави. Подозираше, че и американското правителство още го помни. Някъде в разузнавателната общност все още някой го държеше под око, но сега, когато сенатор Кармайкъл се опитваше да сложи главата на Харват на дръвника, Гари Лоудър бе дал ясно да се разбере, че не иска агентът му да установява каквито и да било контакти, включително и със собствения си шеф. Гари бе измислил заобиколен начин за връзка с Харват, но само при крайно неотложни обстоятелства. За момента агентът оперираше без мрежа и предвид текущата ситуация във Вашингтон, ако загинеше, никой нямаше да рискува да идентифицира останките му.
Това му оставаше само една възможност - да прояви творчество, като на първо място се снабди с необходимата разузнавателна информация.
След като имаше изрична забрана да се свързва с когото и да било от разузнаването, той реши, че ще трябва да излезе извън обичайния си кръг от познати. Отне му малко време, но скоро се сети кой би могъл да му помогне. Единственият въпрос беше дали Ник Кампос ще е в настроение да му окаже такава огромна услуга.
Глава 16
След като се раздели с Калъчкъ, Харват трябваше да позвъни до кипърския офис на Агенцията за борба с наркотиците, за да се свърже с Ник Кампос. Когато таксито го остави по-късно същата вечер до една открита таверна близо до пристанището Кирения, Кампос вече седеше на една маса край водата.
- Какъв шик - каза Харват, като издърпа пластмасовия стол и седна срещу събеседника си. Ниската дървена маса беше застлана с покривка на бели и червени квадрати. Картината бе допълнена от хартиени салфетки, мръсни прибори и един нащърбен ветроупорен фенер. - Ако не те познавах по-добре, Ник, щях да се закълна, че се опитваш да ме впечатлиш.
- Не се занасяй? - отвърна агентът на ДЕА, простирайки ръка към пристанището и рибарските лодки в ярки цветове. - Я виж каква гледка само.
- Страхотна е - съгласи се Харват, като се наведе и напъха купчина салфетки под единия крак на стола си, за да не се клати.
- Ако наистина исках да те впечатля, щяхме да вечеряме в някоя от скъпарските дупки нагоре по пътя. Щеше да ни струва двойно по-скъпо, но затова пък храната нямаше да е наполовина толкова добра.
- Май ще се наложи да ти повярвам - рече Харват.
Към масата им тръгна келнер с кофа лед и бутилка бяло вино в ръце.
- Позволих си да поръчам нещо за пиене.
- Виждам.
- Нали няма да ми се правиш на мачо, който пие само бира?
Харват се засмя и поклати отрицателно глава. Беше му забавно да слуша как Ник го дразни на тема мъжественост. Кампос приличаше на грамада от мускули, беше висок над метър и деветдесет, с посивяла коса, дебел мустак и лице, загрубяло и добило постоянен загар от живота на открито. Разведен, с две дъщери колежанки в Щатите, той обичаше да се шегува, че косата му е побеляла от жените, но Харват знаеше, че не е съвсем така. Ник и бившата му съпруга все още поддържаха добри взаимоотношения и той обожаваше дъщерите си повече от всичко на света. Успяваше да си докарва суров външен вид, но под него се криеше същинско плюшено мече.