- А другото име дето ти дадох? На онази жена?
- С нея имах малко повече късмет. Джилиън Алкът. Двадесет и седем годишна. Родена в Корнуол, Англия. Учила е в университета Кеймбридж и има бакалавърска степен по биология, а после защитила докторантура по палеонтология.
- Какво по дяволите е палеонтология? - попита Харват.
- И аз не знам - отвърна Кампос, - но каквото и да е, явно я е направило достатъчно квалифицирана за сегашния и пост - преподава химия в елитна частна гимназия в Лондон, наречена “Аби колинж”. Никога не съм разбирал британците. Наричат гимназията “колеж”, а колежа - “университет”. Както и да е, всичко е в досието. А междувременно, ще се поразровя за още факти около Рейбърн.
- Благодаря, Ник. Оценявам жеста.
- Не го оценявай. Само оправи каквото си оплескал и излез откъм правилната страна.
Харват извърна очи към водата и Кампос успя да прочете мислите му.
- Заминаваш за Лондон, нали?
- Да - отвърна Харват.
- Е, ако имаш нужда от още нещо, обади ми се.
- Всъщност сещам се за нещо - рече Харват, който отвори портфейла си и отброи няколко банкноти, за да плати за вечерята - Трябва ми превоз до летището и оръжие.
Глава 17
“Таверната на Никос”
Район “Плака”
Атина
Халид Аломари се опита да овладее гнева си. Плъзна капака на мобилния си телефон и го хвърли на дървената маса пред себе си. Шумът на профучаващите мотоциклети се смесваше с гласовете на продавачите, които връхлитаха със стоките си върху туристите, тълпящи се по прашните тротоари. Аломари отново се зачуди защо никоя от свръзките му не даваше резултат. В страни като Бангладеш тайните бързо се разнасяха, но по някаква причина точно тази му убягваше. Докато се опитваше да подреди в ума си фактите около случилото се, той съвсем сериозно се замисли дали да не убие един или двама от мизерните си съучастници, за да мотивира останалите.
Нямаше никаква логика. Хора като Емир Токай не можеха просто да изчезнат. Те не бяха пригодени за подобно нещо. Все пак Токай беше учен, а не оперативен агент…Трябва да има някакъв начин да бъде открит”, помисли си Аломари. Убиецът се беше добрал до всички останали изследователи от списъка и не му допадаше мисълта, че един му се е изплъзнал. Положението ставаше все по-трудно, защото му оставаше много малко време.
Когато за последно беше разговарял с работодателя си - познаваше го единствено под прякора „Акреп“, или „Скорпиона“ той бе изпаднал в ярост. Обвини го, че действа твърде бавно с убийствата. По някакъв начин, както винаги досега, беше успял да научи за изчезването на последния учен от списъка. За пореден път Аломари се запита дали има полза от това да се забърква с подобен човек.
Вярно, беше станал специалист в поръчковите убийства, но неговите предишни мишени бяха явни врагове на исляма. Единствената му утеха в поетата работа беше, че самият Скорпион беше истински мюсюлманин и бе заложил живота си в служба на вярата.
Независимо от вярата си обаче, Скорпиона беше известен с абсолютната си безпощадност. Твърдеше се, че вдъхвал страхопочитание у самия Бен Лачен човек, който не се поддаваше на каквито и да било заплахи. Дори се намекваше, че създаването на Ал Кайда е било идея на Скорпиона, зародила се в планините на Афганистан, когато с Бен Ладен водели великата свещена война срещу Съветския съюз.
Иначе Аломари не се заблуждаваше защо се захвана с всичко това трябваха му пари, или по-точно те бяха необходими на Ал Кайда. След като Бен Ладен се озова с отрязан достъп до значителна част от средствата си и беше принуден да се укрива около пакистано-афганската граница, организацията беше изгладняла за пари в брой. Клетката в Мадрид можеше да продава наркотици, за да си набавя фондове и да финансира ефективните си експлозии по влаковете, но много мюсюлмани, верни членове на организацията, не биха паднали толкова ниско и Аломари бе един от тях. Беше останал без избор, поради което пое задачата, възложена му от Скорпиона.
Бяха изминали месеци, откакто за последно бе установил контакт със своя учител. Бен Ладен беше в постоянно движение и очакваше от последователите си да мислят самостоятелно и да вземат сами решения. Не можеха да очакват, че ще ги държи за ръчичка като малки деца. По време на изпълнението на изтощителната си мисия Аломари неведнъж си напомняше, че трябва да е благодарен на Скорпиона, който можеше да избере всеки друг поръчков убиец вместо него. Беше ясно, че Бен Ладен го е препоръчал, и това го караше да се чувства двойно по-виновен заради провала си. Отначало, когато получи задачата, му се струваше, че Аллах му се е усмихнал. Затова сега се чудеше защо Аллах би поискал да спъне напредъка му, след като беше толкова близо до това да изчерпи списъка и да се сдобие с така необходимите пари.