- Не, но очаквах малко по-дружелюбно посрещане.
- Е, избрала си неподходящата седмица - отбеляза Андерсън, който седна на дивана срещу нея. - Изчерпахме запасите си от дружелюбие.
- Знаеш ли, Чък, много си се променил.
- Не, Хелън, ти си се променила. Толкова си се вкопчила в идеята си да станеш вицепрезидент, че си готова на всичко, за да постигнеш целта си.
- Както и всеки друг член на моята партия - отвърна Кармайкъл.
Андерсън отпи от бърбъна си и възрази:
- Не. Няма да си говорим за партийна политика, Хелън. И ти го знаеш. Ще говорим за теб и твоята бясна амбиция да стигнеш до президентския пост.
- Аз ли? Ами ти? Да не искаш да ми кажеш, че амбицията на твоето момче е по-малка от моята?
- Първо, в този кабинет го наричаме президент на Съединените щати….
- Не ми чети конско, Чък…
- И второ - продължи шефът на канцеларията, пристъпвайки към същината на въпроса, - много добре знаеш колко време му извивахме ръцете, за да го накараме да се кандидатира.
- Щом не иска да участва в изборите - възрази сенаторът, вдигайки питието си, - защо тогава го прави?
- Защото страната има нужда от него и което е по-важно, иска го.
- Тази страна не знае какво иска.
- Така ли? Виж, което и да е социологическо проучване, Хелън и ще се увериш, че хората са съвсем наясно. Америка иска Джек Рътлидж да изкара втори мандат и той ще получи точно това - още четири години.
- Не и ако Демократическата партия има какво да каже по въпроса.
Андерсън се наведе напред.
- Демократическата партия вече знае, че е изгубила. Тази сутрин имах среща тук с председателя на Националния ви комитет. Беше седнал точно на твоето място. Каза ми същото, което и аз на теб.
Кармайкъл беше сащисана.
- Ръсел Мърсър никога не би го признал.
- Да ти кажа, Хелън, Ръсел е мъдър човек. Много пъти ми се е искало да е наша страна. Но при настоящия рейтинг на президента нищо, освен някой огромен скандал, не би могло ви помогне да стопите разликата и да осигури на партията ви шанс да влезете в Овалния кабинет.
- Е - каза сенаторът със самодоволна усмивка и се отпусна на облегалката, повдигайки чаша към устните си, - по-добре внимавайте с разликата в рейтинга.
- Следим я неотклонно, но нека ти кажа какво ми спомена Ръс Мърсър, докато беше тук.
- Още глупости, предполагам, но давай. Цялата съм в слух.
- Не е тайна, че Демократическата партия ще номинира за президент губернатора на Минесота Боб Фарнсуърт. Предвид ситуацията, мисля, че е доста добър избор. Той има висок рейтинг сред гласоподавателите, ветеран е и честно да ти кажа, в една оспорвана изборна надпревара с него сигурно нямаше да мога да мигна по цели нощи, но тук не става дума за оспорвана надпревара.
- Какво общо има това с останалите безсмислици, които ти е наговорил Мърсър?
- Няма да те номинират, Хелън. Не и този път.
- Как така няма да ме номинират? Откъде знаеш, по дяволите?
- Зная, защото Ръс ми каза. Може да си една от изгряващите звезди в партията, но нямаш сили да участваш в подобни избори.
- Е, просто ще трябва да…
Андерсън я прекъсна.
- Ръс отбеляза, че позицията ти в Националния комитет на демократите е доста разклатена. Ако не внимаваш, може да изгубиш подкрепата на партията си.
Блъфираше. Това беше сигурно. Самодоволният кучи син се опитваше да я обърка. Е, той жестоко грешеше. Тя беше американски сенатор и не се объркваше така лесно.
- Явно ще трябва да поговоря с нашия любим председател на Националния комитет и да изясня някои неща с него - процеди Кармайкъл.
- Хелън, стига сме го увъртали. Видяла си пролука, вероятно ти се е сторило, че си подушила кръв във водата, и си решила самостоятелно да поемеш инициативата за тези изслушвания.
- Е, и какво?
- Това, че ако тези изслушвания „избухнат“ като бомба в лицето ти, никой от твоята партия няма да ти помогне да си събереш зъбите от земята.
- Чък, нека сме наясно. Заплашваш ли ме?
- Не. Никак даже, сенаторе. Това е просто приятелски съвет.
- От действащия шеф на президентската канцелария, при това републиканец. Извини ме, ако приема съвета ти с известно недоверие.
- Щом не искаш, не ми вярвай, но тези изслушвания може да съсипят политическата ти кариера.
- Или твоята - ухили се Кармайкъл.
Андерсън подмина забележката ѝ и продължи със същата решителност. - Допита ли се до обществеността по този въпрос, Хелън?
- Какво? За изслушванията ли? Не е необходимо. Хората са дълбоко възмутени. Американският народ е крайно разтревожен от видяното по телевизията и иска правосъдието да си свърши работата.