- Не, не иска, а и не е възмутен. Тъкмо затова трябваше да препратиш въпроса към партийното ръководство, преди да вдигнеш толкова шум. Хората бяха възмутени от снимките от затвора “Абу Гариб“. Но е съвсем различно, когато наш човек от Сикрет сървис пребива заподозрян терорист.
- А ти направи ли обществено допитване? - контрира го Кармайкъл.
Андерсън не отговори.
- Боже, направил си го, нали? И каква е статистиката?
- Нямам намерение да ти пиша домашните, Хелън. Ако искаш организирай си сама проучване и ще видиш какви са резултатите. Но ето какво ще ти кажа. Освен ако не анкетираш населението на Рамала, Техеран или централен Багдад, няма да срещнеш голяма подкрепа за твоите изслушвания. Никой няма да иска този войник да бъде вкаран в центъра на медийното внимание и разпнат на кръст, още по-малко, когато излезем с нашата версия на историята.
- И каква точно е вашата версия?
- Продължавай да настояваш за изслушванията и ще разбереш.
- Това вече прозвуча като заплаха.
- Знаеш ли какво, Хелън? Омръзна ми - шефът на канцеларията стана от дивана и се премести зад бюрото си. - Както искаш го приемай, но те предупреждавам: това е прекалено голяма лъжица за твоята уста.
- Защо? Защото Скот Харват - човекът, пребил беззащитния иракчанин, е своего рода американски герой заради всичко, което е направил? Мислиш ли, че просто ще можеш да го увиеш в националния флаг и обществото ще го остави на мира? Ами президентът? Дали ще парадира със същата изтъркана реплика, че се е нагърбил с тежка работа и тя му налага да върши разни неща заради безопасността на родината, с каквито нямат желание да се заемат? Ако мислиш, че някой ще се върже на тези глупости, жестоко се лъжеш.
- Мисля, сенаторе, че нямаш никаква представа какво е необходимо за управлението на тази страна.
- Е, поне зная, че не са необходими неща като проекта „Апекс“ - отговори Кармайкъл и изчака да види реакцията на Андерсън на неочаквания ѝ удар.
Шефът на канцеларията обаче беше подготвен.
- Не зная за какво говориш.
- Говоря за личния таен оперативен екип на президента, кой то се финансира неофициално от одобрения от Конгреса бюджет, предназначен за широк кръг от финансови и социални програми. Понеже си голям експерт, Чък, как мислиш, че ще се почувстват американците, щом разберат какво върши президентът? Управлява от Белия дом свои частни екипи от наемни убийци? Какво ще покажат тогава социологическите проучвания според теб?
- Нямам представа за какво говориш и ще потвърдя същото под клетва пред твоята комисия.
- Чудесно - отвърна Кармайкъл и хвърли на бюрото му две призовки: едната носеше неговото име, а другата - това на президента. - Ще ви очаквам с нетърпение. Считайте, че съм ви връчила призовките.
Глава 24
Дърам, Англия
Семейство Уиткоум живееха в малка селска къща във викториански стил точно до студентския комплекс на университета Дърам. Пътуването отне повече от шест часа и макар Харват да беше изкушен да си открадне малко време за дрямка в колата, не можеше да рискува. И двамата трябваше да си отварят очите за полицейски патрули.
Когато Джилиън навлезе с миниатюрния си автомобил „Ем Джи” в настланата с дребен чакъл алея на семейство Уиткоум, Харват я огледа бегло на бледата светлина, хвърляна от прозорците на къщата. За пръв път имаше реална възможност да обърне внимание на това колко е привлекателна. Тъй като полицията щеше да търси жена със стегнат кок, той ѝ предложи да си разпусне косите. Това неимоверно много промени външния ѝ вид. Гъстите, червеникавокестеняви къдрици падаха немирно върху раменете ѝ, като значително смекчаваха чертите ѝ и подсилваха контраста между тъмнозелените очи и почти прозрачната бяла кожа. Сега Джилиън Алкът приличаше много по-малко на превзетата старомодна учителка, за каквато я бе взел Харват, когато излизаше от „Аби колидж“.
Щом стигнаха до покрития вход, Харват надникна през пердетата и забеляза, че въпреки късния час и двамата съпрузи бяха будни и ги очакваха. Джилиън почука и без да дочака отговор, влезе.
Ванеса Уиткоум, стилна около шейсетгодишна жена с платиненобяла коса до брадичката и дизайнерски очила, ги посрещна в коридора.
- Слава богу, че успяхте да дойдете. Добре ли си, мила? - попита тя. Джилиън и я прегърна силно. - Съобщението ти така ни разтревожи! После видяхме новините. Знаеш ли, че в Лондон е имало престрелка? Търсят жена, която би могла да ти е сестра близначка. Приликата е крайно необичайна.