- Не е необичайна - намеси се Алън Уиткоум, висок мъж с едро телосложение и посивяла коса, който изглеждаше с няколко години по-възрастен от жена си.
Той измери с поглед Харват и без да отделя очи от него, попита Джилиън:
- Нали ти си заснета от камерите? А това е мъжът, който беше с теб. Човекът с пистолета. Него търси полицията, нали?
- Алън - умолително започна Джилиън, която по време на пътуването най-сетне беше решила да се довери на Харват. - Изобщо не е каквото мислиш. Скот спаси живота ми.
Уиткоум не знаеше дали да ѝ вярва и по лицето му се изписа объркване.
- Сериозно говоря. Ако не беше той, нямаше да съм тук с вас сега. Всъщност нямаше да съм никъде. Трябва да ми повярвате.
Харват подаде ръка на Уиткоум.
Алън хвърли предпазлив поглед към протегнатата ръка, сякаш преценяваше колко лош късмет би могла да му предаде ако му я стисне, но сетне я пое.
- Вие двамата много сте загадъчни.
Харват се усмихна и отбеляза:
- Виждал съм и по-лошо.
- Защо ли имам усещането, че не преувеличавате?
- Усещането ти не те подвежда - отвърна Джилиън, която се обърна към Ванеса и добави. - Денят беше много дълъг. Може ли да влезем?
- Но, разбира се, мила, заповядайте - каза Ванеса и ги въведе в къщата, където всеки сантиметър от стените беше изцяло зает от книги. Дори в трапезарията, в която се настаниха, книжните рафтове стигаха до тавана.
Успокоен, че Харват не е довел Джилиън в къщата им срещу волята и Алън изчезна в кухнята и се върна минути по-късно с плато антипасто, бутилка вино и четири чаши.
- Не е кой знай какво, но реших, че може да сте гладни след дългото пътуване.
- Умирам от глад - отговори Харват. - Благодаря.
Докато се хранеха, Джилиън освети семейство Уиткоум относно инцидента в “Харви Никълс” и им обясни кой е Скот Харват и защо е поискал да се срещне с тях.
Домакините бяха силно разтревожени от новините за изчезването на Емир Токай, който също беше техен бивш студент. И все пак случката с него не ги изненада твърде много, тъй като от известно време хранеха резерви спрямо мнозина от хората, свързани с Ислямския институт за наука и технологии.
Когато с Джилиън привършиха вечерята, Харват тактично прехвърли разговора към причината за посещението им. Тъй като вечерта беше хладна, Ванеса предложи да се преместят в хола, където Алън запали малък огън в камината. Щом всички насядаха, госпожа Уиткоум премина по същество.
- Въз основа на разгледаните от нас материали, които Джилиън е получила от Емир, изглежда, че почти сигурно си имаме работа с pestilentiae manu factae.
- Извинете - намеси се Харват, чийто ум в момента не беше толкова остър, колкото му се искаше. - С какво?
- Латинското название на създадени от човека заразни болести. Това сочат изводите от първоначалното ни проучване. Всъщност това е един от малкото случаи, когато с Алън сме на едно мнение от самото начало.
- Обикновено сте различни мнения, така ли?
- Работим и в два различни клона на науката, затова често имаме различия в тълкуването на нещата.
- Объркан съм - призна Харват, щом Алън му наля още малко вино. - Мислех, че и двамата сте били преподаватели на Джилиън по палеопаталогия.
- Не съвсем - обясни Джилиън. - Записах магистърска програма по молекулярна биология при Алън и после той ме препоръча за докторската програма на Ванеса по палеопаталогия.
- Най-умната и способна студентка, която и двамата някога сме имали - допълни господин Уиткоум.
- Смея да кажа, че се сближихме с Джилиън доста повече, отколкото с всеки друг от останалите ни студенти - каза Ванеса. - Дори да имахме собствени деца, тя пак щеше да е много важна за нас.
- Не се и съмнявам - отговори Харват, който вникваше все по-добре във взаимоотношенията между тримата и в частност в ролята на Джилиън като дъщерята, която не бяха имали. - А какво ще кажете за хипотезата на Джилиън?
- Зная малко за ислямската наука, но ми стига, за да не я харесвам. Макар да не мога да говоря надълго и нашироко каква връзка има тази наука с нашия случай, мога да кажа, че pestilentiae manu factae са използвани с цел въздействие върху обществото, в частност върху политиката, още от древността.
Интересът на Харват се изостри. Той пое глътка вино и полюбопитства:
- Защо?
- Терминът pestilentiae manu factae е измислен от Сенека, римски философ и съветник на император Нерон, през първи век от новата ера. С него се обозначавало умишленото разпространяване на чума или други зарази. Древните са били много изкусни в манипулирането на средата си. Историята на стария свят и по-конкретно на римската цивилизация е пълна с разкази за хора, които преднамерено са разпространявали болести. В Рим това често ставало чрез убождането на нищо неподозиращи граждани със заразени игли с цел подкопаване на доверието към управляващите и сваляне от власт на непопулярни правителства.