След това ярко описание на Харват му се отщя да консумира каквото и да било, затова остави чашата си и каза:
- Не виждам каква е връзката.
- Ще разберете - отговори Ванеса. - Видът змии, описан от Александър, бил съвършено непознат за науката чак до края на деветнадесети век. И палеопатолозите, и херпетолозите са убедени, че става дума за Azemiops feae – пепелянка, разпространена в Китай, Тибет, Миянмар и Виетнам. Съвременната наука все още знае много малко за това животно. Авторът на „Артхашастра“, от друга страна, е знаел доста. Книгата се позовавала на употребата на конкретната змийска при изготвянето на няколко смъртоносни оръжия.
Ванеса отпи от виното си и каза:
- Стигнахме до момента, в който според мен ще ви стане интересно. Извличането на отровата от тази змия било много сложен процес. Докато още била жива, я провесвали надолу с главата над голям съд, който да събере цялата капеща отрова.
- Господи - промълви Харват.
Алкът видя изражението на лицето му и попита:
- Какво има?
- Селото в Северен Ирак, Асалаам… Където смятаме, че терористите са изпробвали болестта…
- Какво за него?
- В една от сградите заразените хора били провесени от тавана, вероятно докато още са били живи.
- Изглежда, че току-що съвсем случайно научихте нещо ново и потенциално полезно - установи Ванеса.
- А именно?
- Може би си имаме работа с болест, която трябва да се развие “ин витро”.
- Имате предвид, че трябва да се развие в човешко тяло?
- Може би не всеки щам, но ако тази болест се е съхранила в продължение на повече от две хилядолетия, който и да стои зад нея, сигурно е искал, преди да я разпространи свободно, да увеличи нейната сила, като изложи човешката имунна система на въздействието ѝ, така че болестта да открие начин как да победи имунитета.
- Искате да кажете, че това нещо е способно да се учи? - изненада се Харват.
- Всички живи организми се учат. От това зависи тяхното оцеляване. Трябва да се адаптират и да надделяват. Онова, което не ни убива, ни прави по-силни.
Харват се замисли върху тази възможност, а госпожа Уиткоум продължи:
- Змийската отрова тече капка по капка и се събира на дъното на съда, втвърдява се и добива консистенцията на жълтеникава смолиста субстанция. Щом най-накрая пепелянката умре, под нея се поставя друг съд, който да събере воднистия серум, който се оттича от трупа на животното. В продължение на три дни секретът се желира и превръща в черно вещество. Тогава се получават две напълно различни отрови, умъртвяващи по два съвършено различни способа, нито един, от които не е приятен.
- Какво имате предвид?
- Твърди се, че черното вещество причинявало бавна и продължителна смърт в течение на години, а жълтеникавото, получено от чистата змийска отрова… Готов ли сте да го чуете?
Харват кимна и се наведе към нея.
- Чистата отрова предизвиквала силни гърчове, след които мозъкът на жертвата се превръщал в черна течност и шурвал от назалните канали - Ванеса се облегна на стола си и скръсти ръце.
Харват погледна към Джилиън, която просто кимна.
- И нищо друго не би могло да причини втечняване на мозъка и изтичането му през носа? - попита той.
- Нищо друго на този свят - потвърди Ванеса.
Глава 25
След като фактите попаднаха в мисловната почва на Харват, търсейки места, където могат да пуснат корени, той запита:
- Щом става дума за змийска отрова, защо не може да се използва някакъв вид противоотрова?
- Защото - поде Алън Уиткоум - не сме съвсем сигурни с какво си имаме работа. Погрешната употреба на противоотровата не само може да отложи оздравяването на пациента, но много често ускорява смъртта. За съжаление поради факта, че тази змия се среща рядко, не съществуват тестови комплекти или специални инструменти за убедително разпознаване на наличието на отрова от Azemiops feae. А няма и известна противоотрова.
Харват беше обезсърчен. Какъв смисъл имаше да обсъждат за каква отрова става въпрос, след като нямаше сигурен начин нито за разпознаването ѝ, нито за противодействие срещу нея.
- Не разбирам - каза той и погледна Алън. - Джилиън каза, че се е обърнала и към двама ви за помощ, защото е убедена, че произходът на болестта е древен. Щом не сте палеопатолози как с вашата преценка ще допринесе за изясняване на общата картина?
- Както спомена Джилиън, моята област е молекулярна биология, която обхваща както биофизиката, така и биохимията. Накратко, изучавам градивните елементи на живота по-конкретно, така наречената д-ДНК. В случай че се чудите буквата ,д“ отпред означава древна. Много колеги, работещи в моята област, предпочитат да я наричат молекулярна археология. Виждате ли, много дълго официална наука не виждаше необходимост от нашата експертиза при изучаването на човешките останки. Общо установеното виждане бе, че разпадането на ДНК се случва в рамките на часове или дни след смъртта на индивида. Нещата обаче се промениха в наша полза в началото на осемдесетте, когато група учени докладваха, че са открили значително количество използваема генетична информация в египетска мумия на възраст четири хилядолетия Няколко години по-късно бе изобретен методът ПВР или полимеразната верижна реакция, и voila - така се роди молекулярната археология. Оттогава насам е възможно да се екстраполира множество данни от минимални следи от ДНК.