- Колко минимални?
- Теоретично е необходима една-единствена молекула. И имаме положителен резултат.
- Като в “Джурасик парк“ ли? - попита Харват, леко засрамен, че приносът му към разговора се свежда до препратка към поп културата. Не че някой би го упрекнал за сравнението. Понятията, които дискутираха, бяха доста трудни за разбиране.
- ,,Джурасик парк‘‘ е увлекателна история, но излиза далеч извън границите на правдоподобността. Според данните, с които разполагаме, ДНК вероятно не може да издържи много повече от десет хиляди, да не говорим за сто хиляди години. Така че идеята, че може да се открие използваема ДНК у комар, живял шестдесет и пет хиляди години, само буди смях у научната общност.
- Значи, не би могло да се и извърши клониране в стил “Джурасик парк”.
- Няма как да знаем със сигурност. Щом изолираме ДНК, която е на възраст от порядъка на десет до петнадесет хиляди години, науката би могла, подчертавам, би могла да възвърне към живот видове от плейстоцена, но няма да е лесно. Отличен пример за най-добре съхранени плейстоценски видове, открити, са вълнестите мамути. В техния случай обаче сме получили единствено къси нишки на митохондриална ДНК, а не ядрената ДНК, необходима за клонирането. Клонирането е доста сложна работа и се радвам, че не се занимавам с него.
Ванеса усети, че Харват все още не е разбрал напълно каква е специалността на господин Уиткоум, затова реши да хвърли повече светлина:
- Поради липсата на по-подходящо обяснение, онова, което върши Алън, е да се вслушва внимателно в много древна ДНК. Тя му говори.
- Като във филма “Повелителят на конете“ - пошегува се Джилиън.
Ванеса кимна и се усмихна.
- Древната ДНК може да ни каже много неща за живота на хората, за хранителните им навици, и което е по-важно, за начина, по който са умрели. Това е основната област на проучвания на Алън - строежът на древните болести на молекулярно ниво. Изучавайки как органичната структура на болестите се е променяла във времето, можем да разберем по-добре как да противодействаме и може би дори как да победим днешните болести.
- Например - вмъкна Алън - съвсем наскоро научихме, че епидемията от едра шарка през средните векове - обърнете внимание, не чумата, а едрата шарка - е оставила поколения хора с рядък генетичен дефект, който ги защитава от инфектиране с ХИВ - вирусът, който причинява СПИН. По наши приблизителни изчисления, около един процент от потомците северноевропейците са фактически имунизирани срещу ХИВ. И от този един процент най-добре защитени са шведите. Средните векове не могат да се нарекат древна история, но точно тази част от науката влиза в моето поле на действие.
- Разбираш ли - добави Джилиън, - ако успеем да локализираме първоначалния източник на заболяването или намерим органична материя от някого, който е бил изложен на въздействието на оригиналния щам и е оцелял, Алън може да ни каже много за мистериозната болест.
- Ще се намери ли лек за нея?
- Това е доста труден въпрос, но ако разполагаме или с първоначалната ѝ форма, или с органичната материя на преболедувал и оцелял човек, бихме имали изгледи за успех.
В общи линии, семейство Уиткоум бяха учени изследователи и макар на Харват да не му се удаваше да вникне в работата им, то поне можеше да разбере как търсеха отговори в своите проучвания.
- Добре, да предположим за момент, че онова, което е убило хората в Асалаам, е създадено с помощта на отровата на моравата змия. Какъв е източникът на останалите симптоми? Жертвите в напреднал стадий на тази болест изглеждат като гости на парти на граф Дракула - още една препратка към поп културата, но това бе най-подходящото описание, за което Харват се сещаше.