Той прочете за усилията на гражданите на древния свят да развият резистентност към отровите на змиите. Широко разпространено било схващането, че хората, населяващи земи с отровни създания като змии и скорпиони например, често притежавали някаква степен на имунитет срещу отровите им. Ухапванията или ужилванията често не им причинявали никакъв дискомфорт. Устойчивостта на някои местни жители била толкова голяма, че техният дъх или слюнка можели да лекуват змийски ухапвания. Според Плиний представителите на североафриканското племе псили били с изключително висока резистентност към змийските ухапвания и ужилванията на скорпионите и слюнката им била считана за толкова ефикасна противоотрова, че те били използвани при всеки поход, който организирали на Африканския континент.
Харват знаеше, че серумът се добива от антителата срещу отровата, които се развиват в кръвта, но беше изумен от това докъде бяха стигали хората през вековете, за да се защитят, често безуспешно, от всякакъв род токсини. В древността се е смятало, че поглъщането на малки количества отрова заедно с подходящ антидот помага за изграждане на пълноценен имунитет срещу всичко, което биха могли да прихванат.
Тази практика не изненадваше Харват. Дори в наши дни много народи от Югоизточна Азия все още караха своите войници да пият змийска кръв като част от обучението им в джунглата, смятайки, че така се изгражда имунитет срещу змийската отрова.
Една от практиките на древните, която не беше безсмислена и все още се прилагаше в съвременния свят, беше разпитването на пленниците относно естеството на биологичното оръжие, използвано от техните армии, и начините за защита срещу него. Ето това бе научен метод, разбираем за Харват - обикновеният разпит.
- Елате да видите нещо - каза Ванеса, прекъсвайки мисълта му.
- Какво има? - попита Джилиън и заобиколи бюрото.
Ванеса се облегна назад, за да им даде възможност да погледнат екрана на монитора ѝ.
- Това е отговор на едно мое електронно писмо до групата по палеопатология. Пуснах запитване към всички дали са забелязали някой наскоро да е проявявал интерес към малката ни морава змия и връзката ѝ с биологичните оръжия в древността.
- И?
- Изпратили са ми това - каза Ванеса и завъртя плъзгача да открие долната част на съобщението и да им покаже приложената към имейла снимка.
Погледът на Харват се спря върху древна броня, или по-точно нагръдник. Кожените ремъци бяха изненадващо добре запазени, както и леко ръждясалите закопчалки, но това не беше най-забележителното в тези доспехи. Точно в средата на нагръдника беше разположен един от най-интересните гербове, които някога бе виждал. Беше релефно изображение на озъбена глава на вълк с две змии, увити около врата му, но не какви да е змии. Телата им бяха изработени от скъпоценни камъни с пурпурен оттенък главите им - от продълговати плочки, приличащи на бял мрамор.
- Кой е изпратил снимката?
- Направила я е съпругата на един от палеопатолозите. Казва се Моли Дейвидсън. Работи за „Сотбис“ в Лондон, в отдела за военни предмети: оръжия, доспехи и така нататък.
- „Сотбис“? Аукционната къща ли?
- Същата - потвърди Ванеса. - Някакъв нов клиент искал да разбере тръжната цена на тази реликва. Явно Моли доста се е затруднила в търсенето на историческия контекст на този предмет, а после съпругът ѝ получил моя имейл относно Azemiops fеае и я посъветвал да ми изпрати снимката. Сметнали са, че може да има връзка и че бихме могли да си помогнем взаимно.
Харват проучи изображението много внимателно. Тук определено имаше връзка.
- Тя има ли някаква представа какъв е произходът на този предмет?
- Смята, че може да е от Картаген, вероятно около трети век преди новата ера.
- Но картагенците са живели в Северна Африка, на територията на днешен Тунис. Как биха могли да знаят за Azemiops fеае? Вие казахте, че тя се среща само в Китай, Тибет, Миянмар и Виетнам.
- Да, казах го и е вярно - потвърди Ванеса. - Azemiops fеае не е влечуго, което е можело да се срещне около Картаген.
- Тогава каква е връзката?
- Нека отговоря на първия ви въпрос. Първоначално Картаген е бил колония, основана от финикийците, които били опитни мореплаватели. Най-прочутите картагенски пристанища Тира и Сидон се споменават дори в Библията. Всъщност думата “библия“ идва от Библос - друго пристанище в Картаген, от което се осъществявал най-големият износ на египетски папирус. Повечето ранни книги са били изработени от папирус, а думата „библос“ прониква в Древна Гърция и добива значението на “книга“. Точно като предците си, картагенците са били невероятно умели търговци и са купували и продавали какво ли не. Нещо повече, те са били и също така отлични моряци и търгували из цялото Средиземноморие. Повечето учени не вярват да са извършвали търговия по-далеч от Гърция, но е възможно. Има истории за картагенски набези в Мала Азия и отвъд нея по “пътя на мусоните“. Ако това е истина, е съвсем възможно да са попаднали на „Артхашастра“, както и на Azemiops fеае и познанието за това как да извличат отровата ѝ. Естествено всичко зависи от това дали всъщност са установили някакъв вид търговски отношения с древна Индия.