- Няма нищо - отвърна Джилиън. - Имате ли вече резултатите от тестовете?
- Да, току-що ги получих.
- Какво ще ни кажете? - попита Харват, като вдигна огромния боен чук от масата и го прехвърли от едната си ръка в другата, за да прецени тежестта му.
- Ще ви кажа - Сопна се Дейвидсън, която донесе кутия с бели памучни ръкавици и подаде един чифт на Харват, - че предпочитам да не пипате артефактите без мое позволение, но дори и да ви го дам, трябва да бъдете задължително с ръкавици. Тези предмети са много стари и трябва да се отнасяме към тях изключително грижливо.
- Разбира се - съгласи се Харват. Остави чука на мястото му и си сложи ръкавиците. - Извинете.
Гневът на Дейвидсън се поуталожи.
- Предполагам, че не сте повредили нищо. От всичко, което бихте могъл да изберете, вие се спряхте на най-здравата реликва. Невероятен предмет. Според нашите изследвания главата на чука е била изкована от метали, добити в Северна Африка, а дръжката му, колкото и невероятно да звучи, е издялана от индийски тик - най-твърдата дървесина, позната на човечеството.
- Защо да е невероятно?
- Защото отнесохме този предмет към трети век преди новата ера, а се смята, че Гърция е била единствената пресечна точка на тези две цивилизации. Няма данни, че Индия и Северна Африка са поддържали преки търговски отношения.
- Дали древните гърци са търгували със северноафрикански метали или индийски тик? - попита Джилиън.
- Не мога да твърдя, че съм експерт в която и да било от двете култури - отвърна Дейвидсън. - Това е извън моята компетенция. Познанията ми са в областта на средновековните оръжия, но предполагам, че всичко е възможно. Колкото е оцеляло от древния свят до наши дни, толкова е и изгубено.
Джилиън кимна в знак на съгласие, а Харват тръгна покрай масата и се поинтересува:
- Вашето изследване върху всички тези предмети ли е?
- Да. Според нашия клиент всичките са били открити в едно находище.
- И къде именно?
- Не знаем - отговори Дейвидсън.
- Така ли? - каза Харват с известен скиптизъм. - И защо?
- Клиентът не иска да разкрие тази информация.
- Това със сигурност не ви улеснява - каза Джилиън подкупващо.
- Никак даже - отвърна Дейвидсън. - Всъщност това много ни затруднява. Но в някои случаи подобни предмети са били в семействата на клиентите ни от поколения и има вероятност те просто да не знаят какъв е действителният им произход.
,,А има и голяма вероятност доста от артефактите, които донасят, да са свързани с престъпния свят и техните собственици да дават възможно най-малка информация, за да не попаднат в полезрението на властите”, помисли си Харват. Беше проучил престижната британска аукционна къща, преди да пристигне в Париж, на един обществен интернет - терминал на летище Нюкасъл. Оказа се, че през годините “Сотбис” са били замесени в многобройни скандали, свързани с продажбата на крадени предмети, така че изобщо не бяха наивници. Аукционната къща обаче си беше изградила репутация, че гарантира анонимността на клиентите си на всяка цена. Нямаше да му е приятно, но ако се наложеше, щеше да притисне Моли Дейвидсън. За момента обаче той искаше да узнае повече за нейните проучвания и какво беше успяла да открие.
- В имейла ви доктор Уиткоум споменавате, че според вас нагръдниците са произведени в Картаген към трети век преди новата ера. Защо смятате така?
- Материалите, използвани за изработка на нагръдниците, могат да бъдат отнесени към този период - отвърна Дейвидсън. - Освен това и другите артефакти, открити заедно с тях, ме карат да мисля в тази посока.
- В смисъл?
- Има монети от Иберийския полуостров, глави на копия от древен Египет, глави на стрели от Галия, та дори и стреме на нумидийски конник. Истински миш - маш. Ако съдя по оръжията и снаряжението, хипотезата ми е, че тази сбирка е принадлежала или на военно подразделение, което е пътувало надлъж и нашир по древния свят, в района на Средиземноморието, или….
- …е дошла от армия, съставена предимно от наемници от Средиземноморието и околните територии - довърши Харват. - Като армията на Ханибал.
Глава 28
- Не знаех, че войниците на Ханибал са били наемни - учуди се Джилиън.
- Според една от статиите, които Ванеса ми предостави, мнозинството от картагенците са били търговци - обясни Харват. - Не е имало нужда да поддържат голяма армия в готовност, щом като са можели да наемат най-добрите при необходимост.