- Което би могло да обясни присъствието на нумидийския конник - добави Дейвидсън. - Те са били считани за едни от най-добрите ездачи на своето време.
- Обикновено всяко семейство в Картаген - продължи Харват - е посвещавало поне един от синовете си на пожизнена военна кариера. Подобно на Ханибал, тези мъже са били изключително добре подготвени. Именно те са предвождали армията от наемници на Картаген.
Доктор Дейвидсън видя, че Харват се приближава до нагръдниците.
- А какво можете да ни кажете за тези предмети? - попита той.
- Не колкото би ви се искало - отвърна Дейвидсън. - Надявах се да ми помогнете точно за тях. Според това, което ми каза моят съпруг, колегата ви от университета Дърам смята, че змиите са изображения на усойницата Azemiops feae?
- Имат много прилики с нея - отговори Харват, - но както и вие самата, и ние в известна степен търсим отговорите слепешката. Какво друго можете да ни кажете?
Дейвидсън извади от джоба си чифт бели памучни ръкавици и ги нахлузи на ръцете си, преди да поеме снаряжението.
- Всеки от нагръдниците е образец на изключително майсторство, особено за трети век преди новата ера. Древните гърци са били едни от най-умелите оръжейници през този период, но това надминава което и да е от техните изделия. На базата на металургичните изследвания установихме, че металът е добит някъде в Северна Африка.
- Точно както и бойният чук - вметна Харват.
Дейвидсън кимна.
- А пурпурните камъни, използвани за телата на змиите? Те какви са?
- Аметисти - обясни Дейвидсън.
- Интересно - каза Джилиън. - Има ли някаква конкретна причина за избора на аметиста?
- И аз размишлявах върху това и направих някои проучвания. Като повечето камъни аметистите имат дълга митологична история. Да Винчи е бил убеден, че те притежават изключителни сили, сред които и способността да разсейват лошите мисли и да стимулират интелигентността.
- Но тук става дума за период, предхождащ с много столетия на Да Винчи - намеси се Харват.
- Така е - съгласи се Дейвидсън. - Точно затова потърсих най-ранния източник на сведения за аметистите като камъни със специални сили. Все пак за древните армии не е било необичайно да използват талисмани, които да им дават някакво преимущество на бойното поле.
Джилиън нетърпеливо подкани жената да продължи разказа си.
- Очевидно сте открили някаква връзка?
- В известен смисъл. Според древногръцката митология богът на виното Дионисий е бил оскърбен от един смъртен и се е заклел, че ще си отмъсти на следващия, когото срещне по пътя си. Това била красива млада девойка на име Аметист, която отивала да отдаде почитта си на богинята на лова Артемида. Дионисий призовал няколко тигъра и ги пуснал срещу момичето, но за да предпази Аметист от ноктите на хищниците, Артемида я превърнала в чист кристал. Щом зърнал прекрасната кристална фигура, Дионисий съжалил за стореното и заплакал с винени сълзи, които я обагрили в тъмен нюанс на виолетовото. Оттогава се смята, че аметистът притежава силни защитни свойства. Очевидно, както разказва самият мит, камъкът може да те предпази дори от гнева на боговете.
- Доколкото картагенците са поддържали близки контакти с древните гърци, сигурно са познавали този мит? - попита Харват.
- Много е вероятно - отвърна Дейвидсън. - Известно е, че огромен брой религиозни практики в древния свят са били заимствани от гърците.
- Имате ли представа какъв е произходът на конкретно на тези аметисти? - продължи с въпросите си Харват, разглеждайки отблизо един от нагръдниците.
- Много от нашите съвременници първо биха се сетили за Южна Америка. За страни като Бразилия, Уругвай, Боливия и Аржентина. Но повечето аметисти в древността са били превозвани от Африка.
”Още една африканска връзка”, помисли си Харват, въпреки че вече нямаше нужда да се убеждава, че артефактите имат отношение към Ханибал.
- А камъните, използвани за змийските глави?
- Най-обикновени млечни опали. Намират се навсякъде по света.
- Носят ли някакво скрито значение?
- Не зная, въпреки че със сигурност не са били използвани като талисмани.
Харват поднесе нагръдника, който държеше, към светлината.
- Защо?
- Аметистите - обясни Дейвидсън са на почит заради закрилата, която предоставят. Но опалите традиционно се свързват с лошия късмет. Съчетанието на двата камъка като че ли носи смесено послание: „Закриляй ме, но ми донеси лош късмет.“
- Или от гледна точка на воюващия - предложи Джилиън. - комбинацията би могла да означава: „Закрилян ме от лошия късмет, който нося на врага си.“