Дейвидсън замислено отпусна нагръдника.
- Това също е възможно, но ако това са усойници от вида Azemiops feae, защо картагенците изобщо са ги изобразили на нагръдниците си? С каква цел? Съпругът ми каза, че това е източноазиатска змия. Армиите от Средиземноморнсто не би трябвало изобщо да са я виждали, камо ли да са знаели, че отровата ѝ е смъртоносна. Ако предназначението на тези нагръдници е било да окажат психологическо въздействие, защо върху тях не са били изобразени кобри, които също са всявали страх и са били далеч по-известни? Нещо повече - тъй като наистина най-вероятно става дума за картагенците, има и други свирепи създания от тяхната част на света, които биха били по-подходящи. Защо не са използвали например крокодили, носорози и дори лъвове?
- Ако това наистина са изображения на Azemiops feae - отвърна Джилиън, - то тези змии са имали особено значение за хората, които са носили нагръдниците.
- Ще трябва да се съглася с вас - каза Дейвидсън. - Но защо?
Джилиън вдигна очи от масата и улови изражението на Харват. Време беше да стигнат до същината.
- Доктор Дейвидсън, трябва да ни кажете кой ви е изпратил тези артефакти - заяви Джилиън.
- Защо? - попита жената с недоверие.
- Защото от това може да зависи животът на много хора - отговори Харват.
- От какво? От една маса, претрупана с бойни реликви на повече от две хиляди години?
- Нещата отиват доста по-далеч от бойните реликви - намеси се Джилиън.
- По какъв начин?
- Не можем ла споделим това с вас.
- Господин Герин - обърна се Дейвидсън към Харват с измисленото му име, - не подценявайте интелигентността ми. Животът на човешките същества, който би могъл да е свързан работата ми тук, отдавна е приключил. Ако ми посочите истинската причина за нашия разговор, може би бихме могли да си помогнем взаимно. Да не намеквате, че тези реликви са свързани с някакво престъпление? Ако е така, бих искала да зная как уважаван палеопаталог като Ванеса Уиткоум се вписва в цялата тази история…
- Разбираме, че и вие имате въпроси - каза Джилиън в опит да овладее разговора и да предотврати прекомерната враждебност. Тя самата беше учен и разбираше начина на мислене на Дейвидсън. Сплашването нямаше да доведе до нищо добро, а Харват изглеждаше така, сякаш всеки момент бе готов да влезе в образа на ,,лошото ченге“. Беше очевидно каква трябваше да бъде ролята на Джилиън.
- От друга страна, бихме искали да разберете, че поради известни ограничения не можем да ви кажем всичко.
Дейвидсън отиде до бюрото си, скръсти ръце и седна на ръба му.
- Защо не започнете с онова, което можете да ми кажете? Докато не го направите, няма да научите нищо повече от мен.
- Доктор Дейвидсън, вижда се, че сте интелигентна жена… - подхвана Харват.
- Не се опитвайте да ме ласкаете, господин Герин - изстреля тя.
- Повярвайте ми, изобщо не съм имал намерение да ви лаская. Опитвам се да бъда учтив, затова ще ви помоля да ни съдействате и да ме изслушате. През годините вашите работодатели от “Сорбис” са били замесени в множество случаи на измама и трафик на крадени или незаконни предмети на изкуството.
- Как смеете? - сопна се Дейвидсън. - Няма доказателства, че ”Сотбис” някога са участвали в каквото и да било нелегална дейност.
- Доктор Дейвидсън, когато всичко се разчуе, не само аз, а и обществото няма да се интересува от тези твърдения. Гарантирам ви, че това ще е краят на “Сотбис”. Крадена картина, фалшифициран дневник - в днешно време това не е нищо в сравнение с подпомагането на тероризма.
Това беше нечувано. Дейвидсън не можеше да повярва на ушите си.
- Тероризъм? Значи пак печелят днес терористите - чрез незаконен трафик на антики на възраст повече от две хиляди години? Това е несериозно! - изсмя се тя.
- Напротив, дяволски сериозно е - отговори Харват.
- Не мисля. Иначе нямаше да се обърнете към мен. Щяхте да отидете при някой по-вишестоящ, с повече власт.
- Вие сте тази, която изследва предметите.
- Господин Герин, губите не само вашето време, но и моето. Вървете си.
Харват беше на път да изгуби търпение, но Джилиън му даде знак да отстъпи. Клатейки раздразнено глава, той се оттегли в другия край на стаята, където слабата музика се процеждаше през стената.
- Доктор Дейвидсън - поде Джилиън. - Уверявам ви, че нещата са много сериозни. Трябва да разберем къде са намерени тези артефакти и от кого. За да отговоря на вашия предишен въпрос, мога да кажа, че сме убедени, че имат отношение към голямо международно престъпление.