Мърсър се настани удобно в сепарето, взе чашата си с вино и каза:
- Може да измислим нещо. Кажи ми какво става с твоите изслушвания?
Глава 30
Хотел „Гар дю Норд”
Париж
- Разкажи ми повече за Ханибал и увлечението му по биологичните оръжия - каза Харват, докато си разкопчаваше ризата. Джилиън взе кофата с лед от минибара, изпразни съдържанието ѝ в найлонов плик и му го подаде.
- Всичко по реда си - отговори тя. - Нека видя ребрата ти.
Харват дръпна ризата си, за да открие синината с големината на бейзболна топка, която се беше образувала от лявата страна на гръдния му кош.
- Усещаш ли болка като от счупване? - попита тя, като посегна към натъртеното място.
- Чакай малко - хвана ръката и Харват. Ти си доктор по палеопаталогия, а не по медицина.
- За твое сведение навремето карах линейка, за да си платя таксата за следването, и съм работила като медицинска сестра по време на няколко археологически експедиции през летните ваканции.
- Виж ти, какъв късмет - каза Харват, когато пръстите на Джилиън се плъзнаха по кожата му. - Има ли живи сред пациентите ти?
- Много смешно - отвърна Джилиън и натисна една видимо болезнена част от синината. - Това място изглежда чувствително.
Харват мъчително си пое въздух, а тя продължи:
- Знаеш ли, всичко това можеше да се избегне, ако не беше загубил контрол.
- Това ли стана според теб? Загубих контрол?
- И преди съм го виждала - каза тя, проверявайки за счупени кости. - Типична мъжка реакция. Ти си като чук - проблемите, които срещаш в живота си, не са нищо повече от пирони.
- Тогава си го набий в главата, госпожо, не ми трябва помощта ви - каза Харват, като стана от леглото и отново облече ризата си. Дори да имаше едно-две пукнати ребра, Джилиън Алкът нямаше как да разбере това само с опипване, а и не би могла да му помогне. Щеше да се наложи да заздравяват сами.
- Седни - заповяда му Джилиън. - Още не съм приключила с прегледа.
- Ако искаш да видиш повече - отвърна той, отправяйки се към минибара, за да вземе една малка бутилка водка ,,Московская”, - първо ще трябва да почерпиш с вечеря и да ми кажеш, че ме обичаш.
Джилиън се усмихна.
- Нямах това предвид.
- Знам какво имаше предвид - каза той и си наля водка в чашата, след което се огледа за лед. - Да се върнем към Ханибал.
Джилиън пликчето с лед от леглото и му го подхвърли. Харват го развърза, извади две кубчета и ги пусна в чашата си.
- Целият съм в слух.
- Нямам какво да разкажа повече. Както каза Ванеса, онова, което ни е известно за Ханибал, е почерпено от малкото римски исторически документи. Знае се, че е бил надарен с изключителен ум и не се е спирал пред нищо, за да постигне целите си. Нямало е друг като него.
- Наздраве по този случай - вдигна тост Харват и отпи от водката, за да притъпи болката в ребрата си. После остави чашата на нощното шкафче и попита: - Възможно ли е Ханибал да е имал контакти с Индия?
- Нагръдниците са красноречиво доказателство за това. Няма съмнение, че става дума за усойниците от вида Azemips feae.
- А как се вписва изображението на вълка?
- Вълците са били смятани за много жестоки и свирепи животни. Освен това те били символи на Рим. Ханибал може да се е опитвал да си присвои част от римската символика, за да въздейства на враговете си.
- Възможно е - каза Харват, макар да му се струваше, че тази теория е далеч от истината.
- Предполагаме - продължи Алкът, - че самото оръжие трябва да е било най-ужасяващото в неговия арсенал. Ето защо на нагръдниците са били изобразявани Azemips feae. Той със сигурност е искал всеки, особено войниците, да не забравят нито за миг какво пренасят.
- Искаш да кажеш, че изображенията на отровни змии по нагръдниците са били използвани не само за да всяват страх у врага, но и да окуражават настъпващата армия?
- Именно - потвърди Алкът. - След като планът със змиите е бил оповестен, флотата на Ханибал се е изпълнила с увереност, че няма как да изгубят битката, дори ако се изправят срещу по-силен неприятел.
Харват поразмисли върху чутото, като се опитваше да свърже всичко в една картина.
- Да предположим, че Ханибал се е добрал до някое копие на ,,Артхашастра”.
- Което за онова време е било равносилно на подвиг. Смятало се е, че тази книга носи могъщество и се съмнявам, че са я раздавали под път и над път, особено на народи, които биха могли да се окажат потенциални врагове.