Бидейки афроамериканец, Монро обичаше да се шегува с другите двама представители на малцинствата в екипа на сенатор Кармайкъл: млада жена с азиатски произход на име Таня и Джордж, латиноамериканец, израснал в квартала на Нийл. Майтапеше се, че тримата образуват идеалната коалиция „Рейнбоу“, с което показват колко земна и непредубена е шефката им. Макар да не го правеше преднамерено, Кармайкъл винаги ги питаше с известна доза снизходителност как биха реагирали „техните хора“ по някакъв конкретен въпрос или законодателен проект, върху който работеше. Таня беше толкова откъсната от азиатските си корени, че първа молеше за вилица, когато си поръчваха китайска храна. Колкото до Джордж, макар че обичаше да парадира с мексиканския си произход, не можеше и дума да обели на испански.
След като се беше обадил на шефа на президентската канцелария, Нийл се чувстваше напълно освободен от по-нататъшна отговорност. Но това се промени, когато откри как сенаторът се сдобива с информацията си.
Сега, докато се разхождаше из детския музей „Дискавъри Крийк“, той се чудеше какво да каже на мъжа, който му беше изпратил Чарлз Андерсън. Застана до един плакат, описващ растежа на дърветата, и веднага забеляза посредника.
- В квартала, в който съм израснал, нямаше такива неща - каза Монро.
- В моя квартал дори дървета нямаше - отвърна Гари Лоулър. Монро протегна ръка и Гари я стисна:
- Ти си смел човек, Нийл. Съзнаваш ли го?
- Защо? Понеже съм извадил мръсното бельо на сенатора?
- Ако онова, което Чък казва, е истина, бельото и е повече от мръсно.
- Достатъчно е да се каже, че не ми харесва начинът, по който защитава интересите на Америка. - Приближи ги група деца и Лоулър предложи да повървят. Щом тръгнаха, той се огледа и каза: - Имал съм тайни срещи на всевъзможни любопитни места, но това тук е уникално. Защо го избра?
- Знаех, че тук няма да се натъкнем на Хелън. Тя мрази децата.
- Мислех, че има дъщеря - изненада се Лоулър.
- Когато ѝ се наложи да позира за снимка със семейството си, винаги заема момичето на съседите.
Гари се засмя.
- Е, с каква разполагаш? Чък спомена, че знаеш със сигурност откъде сенатор Кармайкъл черпи информацията си.
Нийл кимна.
- Знаех, че идва от някоя от разузнавателните агенции, но не бях сигурен от коя. До днес сутринта.
Лоулър не можеше да повярва на ушите си.
- Знаеш ли кой я снабдява с информация?
- Не. Знам само откъде, но не и кой стои зад това
- И това е нещо - каза Гари. - Какъв е източникът?
- Лангли, Вирджиния. Централното разузнавателно управление.
Глава 36
Париж
Харват и Алкът намериха малък денонощен интернет клуб на няколко пресечки от хотела и си поръчаха две големи чаши кафе. С изключение на двама туристи с големи раници на гърбовете, които чакаха първия сутрешен влак, заведението беше празно. Харват избра един от отдалечените компютри, седна и се включи в световната мрежа. Първо посети една електронна дъска за обявления, която използваше за тайна комуникация с Гари Лоулър. Остави кратко кодирано съобщение за развоя на събитията до този момент, след което включи флашката на Дейвидсън и започна да преглежда файловете ѝ. Отне му двайсетина минути, докато най-накрая намери документите със загадъчния клиент на „Сотбис“. Нямаше как да е съвпадение. Във файла имаше две имена, едно, от които му беше познато - Елиът Бърнам, един от псевдонимите не на кого да е, а на бившия агент на Сикрет сървис Тимъти Рейбърн. По време на разследването, довело до уволнението на Рейбърн, Харват бе разкрил всичките му кодови имена.
В полето за контакти беше вписан адресът на хотел, наречен ,,Queyr de l’Ours”, или „Мечата кожа“, който се намираше къде в Югоизточна Франция. Харват никога не беше чувал името на селото и го потърси в интернет. Щом го откри, той влезе в страницата на SNCF и започна да преглежда разписанието на железниците, за да види кога тръгва следващият високоскоростен влак до Ница. Ако наемеше автомобил дотам, щеше да му отнеме твърде много време, а не му се искаше да влиза в разправии с летищната охрана. Във влака поне можеше да пътува с оръжието си. В Ница щяха да наемат кола и да потеглят на север, към Алпите, за да стигнат до селцето Ристола.
След като стегнаха багажа си и платиха хотелската сметка, взеха такси, което ги откара до „Гар дьо Лион“. Когато влакът излезе от Париж и пое към Южна Франция, Харват най-сетне се почувства в достатъчна безопасност, за да затвори очи и да поспи няколко часа.