Пийт изкрещя с пълно гърло:
— Ти си глупав.
Из залата отекна смях и Блейз се изчерви.
— Добре, достатъчно — намеси се съдия Йек. — Махнете го от тук. Съжалявам, Пийт, но се налага да напуснеш залата.
Приставът взе клетката и я изнесе. Когато вратата се затвори, Пийт продължи да ругае на креолски.
Настана тишина. Съдия Йек заяви:
— Вие какво предлагате, господин Буун?
Без да се колебае, Тео отвърна:
— Изпитателен срок, Ваша Чест. Дайте ни още един шанс. Приятелите ми ще намерят начин да укротят Пийт и да го държат настрана от конната база. Не мисля, че досега са били наясно с проблемите, които е създал. Те ужасно съжаляват за случилото се.
— А ако го повтори?
— Ще понесат по-тежко наказание.
Тео знаеше две неща, които не бяха известни на Кевин Блейз. Първо, съдия Йек вярваше във втория шанс и рядко решаваше да умъртви някое животно. Второ, той бе изгонен от фирма „Маклин“ преди пет години и вероятно още не харесваше нейните адвокати.
В типичния за него тон съдията продължи:
— Ето какво ще направим. Госпожици Спенглър и Крос, проявявам дълбоко разбиране към оплакванията ви. Ако Пийт се появи отново, искам да го заснемете на видео. Пригответе си камера или мобилен телефон. Тогава, господин Буун, ще задържим Пийт в ареста и ще отрежем крилата му. Собствениците ще поемат разходите. Няма да има изслушване, всичко ще стане автоматично. Ясно ли е, господин Буун?
— Само секунда, Ваша Чест.
Тео се обърна към семейство Рение. Тримата кимнаха утвърдително.
— Всичко е ясно, Ваша Чест — заяви той.
— Добре. Отговорността е в техни ръце. Трябва да държат Пийт вкъщи. Точка.
— Сега може ли да го заведат у дома? — попита Тео.
— Да. Сигурен съм, че добрите хора от приюта за животни са готови да го пуснат. Случаят е приключен. Закривам заседанието.
Кевин Блейз, двете му клиентки и жените с черни ботуши излязоха от залата. След като си тръгнаха, съдебният пристав донесе клетката и я подаде на Антон. Той веднага я отвори и извади отвътре птицата. Баба му и дядо му избърсаха сълзите си и погалиха Пийт по гърба.
Тео се отдалечи от тях и отиде до съдия Йек, който си водеше записки.
— Благодаря, Ваша Чест — прошепна Тео.
— Пийт е лош — каза Йек и се закикоти.
— Жалко, че нямаме видеозапис на нападенията му.
Двамата се засмяха тихо.
— Свърши добра работа, Тео.
— Благодаря.
— Нещо ново за Ейприл Финмор?
Тео поклати глава.
— Съжалявам. Разбрах, че сте близки приятели.
Тео кимна.
— Много близки.
— Ще стискам палци.
— Йек, Йек, Йек — изкрещя Пийт, преди да напусне съдебната зала.
14
Джак Лийпър беше решил да проговори. Той изпрати бележка на надзирателя, който я предаде на инспектор Слейтър. В късния петъчен следобед го отведоха от килията му и го прекараха през стар тунел, водещ към полицейския участък в съседната сграда. Слейтър и верният му партньор Капшоу го чакаха в същата мрачна, неприветлива стая за разпити. Лийпър изглеждаше така, сякаш не се беше бръснал или къпал след срещата си с двамата инспектори предишния ден.
— Какво ти хрумна, Лийпър? — започна грубо Слейтър.
Както винаги Капшоу си записваше всичко.
— Днес се видях с моя адвокат — каза наперено Лийпър, сякаш фактът, че си е намерил защитник, автоматично го правеше по-важен.
— Как се казва?
— Озгуд. Кип Озгуд.
Полицаите се захилиха едновременно.
— Щом си се свързал с него, си обречен, Лийпър — заяви Слейтър.
— Той е най-некадърният в града — добави Капшоу.
— На мен ми харесва — отвърна Лийпър. — Май е доста по-умен от вас, момчета.
— Ще преминем ли по същество, или ще продължим да се заяждаме?
— Мога да правя и двете.
— Адвокатът ти разбра ли, че си тук? — попита Слейтър.
— Да.
— Е, какво има?
— Притеснявам се за момичето. Явно вие сте пълни аматьори и няма да я намерите. Аз знам къде е. С напредване на времето положението става все по-лошо. Трябва да я спасите.
— Много си сладък, Лийпър — захили се Слейтър. — Първо отвличаш Ейприл и я скриваш някъде, а после искаш да й помогнеш.