Долтън.
Бен Брайс последен доближава войниците, застанали рамо до рамо с гръб към него. В съзнанието му има само една мисъл. Роджър. Подготвя се отново да се срещне със смъртта и си пробива път напред. В този момент животът му се променя завинаги. Романтичните му идеи за войната и воините от Уест Пойнт умират. Детската му представа за добро и зло е променена завинаги. Загубил е невинността си. Така става, когато съзреш злото в човек.
Лейтенант Роджър Долтън, зелена барета от американската армия, виси от едно дърво за глезените си, гол и с изкормени вътрешности, които висят над огъня, стъкмен от войниците на Виетконг, за да могат американците да видят по-добре делото им. Гениталиите му липсват. Както и главата му. Единственият звук идва от огъня, който пращи при всяка капка от телесните му сокове. Разпознават Долтън по скорошната татуировка с пепелянка на лявата му ръка и по плочките с името му, закачени на връзките на ботушите му, които са оставени под тялото му. Плочките с имената бяха добавени в случай, че някой войник стъпи върху противопе- хотна мина и тя му откъсне крака, така лекарите можеха да свържат крака с войника, ако не буквално, то поне в чувала с тялото му. Но не бяха предвидили обезглавяване.
Лицето на майора е сурово.
- Ето защо избиваме жълтите.
След дълго мълчание сержант Нън пита с провлечения си южняшки акцент:
- Но къде е главата му, майоре?
Физиономията на майора се променя, все едно е получил откровение.
- Мамка му!
Той се обръща и се затичва към селцето. Хората му си разменят объркани погледи и хукват след командира си. Бен Брайс поглежда към останките от тялото на най-добрия си приятел и повръща.
Майорът и девет разярени въоръжени зелени барети, напомпани с адреналин, се връщат в селото и изтичват право при стареца до гърнето с нуок мам. Той ги чува да се приближават и заплаква, защото знае участта си. Майорът избутва стареца и сграбчва дървената лъжица. Разбърква течността и използва лъжицата и трийсетсантиметровия си нож, за да извади някакъв предмет: главата на Роджър Долтьн, с широко отворени очи и още по-широко отворена уста, в която са напъхани гениталиите му.
Лицето на майора се изкривява от ярост, той надава животински рев, който отеква в джунглата, заобикаляща селцето. След това се обръща към стареца и изкрещява:
- Няма Виетконг? Няма Виетконг?
Ръката му пробягва през лицето на стареца, все едно ще го удари, но не успява. Върху лицето на стареца се изписва изненада, след това през тънката линия на гърлото му се процежда кръв. Той пада. Майорът е прерязал гърлото му с ножа си.
Лейтенант Бен Брайс използва своя нож „Бауи“, за да свали тялото на най-добрия си приятел; обвинява себе си - ако се беше подчинил на заповедите на майора и беше застрелял онази старица, сега Роджър щеше да е жив. Изведнъж чува изстрели откъм селцето. Сякаш Господ прошепва в ухото му и той незабавно осъзнава какво се случва.
Бен оставя най-добрия си приятел и се затичва обратно към селцето, пробива си път през горещата влажна джунгла и се изправя пред клане, което не може да спре, и една Китайска кукла, която не може да спаси.
Сълзите на Джон намокриха бежовата кожа.
Беше отбил джипа от магистралата малко след като Бен започна да разказва за клането в провинция Куанг Три.
- Майорът беше най-великият човек, когото съм познавал - каза Бен. - Интелигентен, роден водач, напълно лишен от чувство на страх, убеден, че Америка ще победи комунизма по света. Можеше да се превърне в един от великите бойци в историята.
Бен въздъхна дълбоко.
- Вероятно когато човек се бие срещу злото толкова години, самият той става зъл. Може би човек просто не може да понесе толкова много омраза, без сам да започне да мрази. Аз се противопоставях на омразата. Майорът... омразата го прояде. Превърна се в злото, срещу което се биеше.
- А къде е сега той?
- Мъртъв е.
- Бяхме пратени на война, но не ни беше позволено да я спечелим. Беше ни наредено да убиваме, но ни изправиха пред военен съд за това, че убиваме. Беше ни наредено да победим комунизма в Югоизточна Азия само за да видим как комунизмът побеждава у дома.
Трийсет години комунистически натиск върху Америка и в какво се превърна великата ни нация? В неморално общество, което не заслужава военните си. Граждани, които искат безплатна свобода. Политици, които обещават безплатен мир и благоденствие, живот с платени разходи, посветен на преследването на щастие. Политици, които отказват да изпълняват дълга си и които сега очакват военните да водят чужди войни, доколкото това служи на политическите им амбиции. Това е Америка днес.