Всеки от нас, войниците от американската армия, положи тържествена клетва да защитава тази нация срещу всички врагове, чужди и вътрешни. И ние я защитавахме - Студената война приключи, Империята на злото не съществува, комунизмът е победен. Сега обаче заплахата за Америка идва отвътре. От вътрешния враг. От тези сред нас, които искат Америка да се подчинява на Обединените нации, да отговаря пред международни закони и съдилища, които искат да свалят американските военни, защото ние сме последната защита на Америка. Не можем да позволим това да се случи. Аз няма да го позволя. Не и докато все още мога да дърпам спусъка.
„Седем дни през май“ с майор ЧарлсУдроуУокър в главната роля.
Специален агент Джан Йоргенсон гледаше стара видеокасета от процеса срещу изправения пред военен съд майор Чарлс УдроуУокър. Той беше красив, харизматичен оратор, оглавил заговор за сваляне на американското правителство. Имаше собствена армия от бивши войници. Действаше извън обсега на радара още преди 11 септември, по времето, когато радарът на Бюрото не беше изпълнен с ислямистки екстремисти, а с американски враждебно настроени групировки - Арийската нация, Националния алианс, Ордена, Клана, скинхедс, дясното паравоенно движение: шепа глупави бели момчета, които мразеха негрите и евреите толкова много, че отиваха в планините на Айдахо и Монтана, където живееха без ток и вода, но и без негри и евреи. Но докато Бюрото се занимаваше с въображаеми бунтовници, които не можеха да свалят дори кметовете на собствените си градове, ако ще и животът им да зависеше от това, Уокър и неговите бойци оставаха напълно незабелязани, истински войници, обучени от американското правителство да свалят правителствата на други държави. Уокър беше истинска заплаха за Америка: една вбесена зелена барета можеше да се превърне в най-лошия кошмар за една нация.
Бюрото можеше никога да не научи за плана на Уокър, докато не започнеше самият военен преврат, ако тази видеокасета не беше изпратена на ФБР преди дванайсет години с анонимна бележка, написана на ръка: Пати Уокър каза, че ако не я видя три месеца, значи майорът я е убил и да ви изпратя това.
Пратката беше с клеймо от Бонърс Фери, Айдахо. Бюрото изпрати там свой екип. Те алармираха местните правоохранителни органи и болниците. Търсиха тайния планински лагер на Уокър, но без успех. И започнаха да чакат да им излезе късметът.
Две години по-късно това се случи.
Уокър влезе в болницата в Бонърс Фери с умиращия си син на ръце. Лекарите се погрижиха за момчето и извикаха федералните; арестуваха Уокър без инциденти и го закараха с хеликоптер до най-строго охранявания затвор в Левънуърт, Канзас, за да изчака процеса за държавна измяна.
Процес, който така и не се състоя.
Хората на Уокър отвлякоха високопоставен правителствен служител и заплашиха да го върнат на парчета, ако Уокър не бъде освободен. Директорът на ФБР Лорънс Маккой отказа - докато не получи първата пратка. Маккой освободи Уокър, който изчезна в Мексико. И там животът му приключил. Три седмици по-късно майор Чарлс Удроу Уокър починал от инфаркт.
Във Вашингтон бяха засекретили всички материали, свързани с майор Уокър - видеокасети, снимки, доклади за него и войниците му. Военните им досиета бяха класифицирани точно като на полковник Брайс. Никъде не се споменаваше за отряд „Пепелянка“ или за татуировките. Последното приложение в досието му беше некрологът му в „Ню Йорк Таймс“.
Джан се облегна в стола си. Теорията й за отмъщение не се потвърждаваше.
Майор ЧарлсУдроуУокър беше мъртъв от десет години.
Градчето Бонърс Фери, щата Айдахо, с население 2600 жители, е разположено на южния бряг на река Кутнай на трийсет и пет километра от канадската граница, на 540 метра надморска височина, сгушено между три планински вериги с върхове, които се извисяват на 2400 метра в небето. Коренните жители на „Северен Нил“, както беше известна тази плодородна долина, бяха потомци на племето кутнай, населявало тези земи векове наред. Белите хора бяха дошли в тези части на Айдахо на път за Канада по време на златна- та треска през 1863 година и бяха останали да секат високите гори, които покривали 90 процента от земята. Век и половина по-късно племето кутнай притежава единственото казино в градчето, наследниците на златотърсачите отглеждат коледни елхи, а Северно Айдахо се е превърнало в рай за расисти, неонацисти и десни антиправителствени фанатици.