Когато се събужда, чува гласове, които говорят на виетнамски.
Капитан Джей Ди Джонсън е военнопленник.
Нощта се е спуснала над Южен Виетнам и той се пита дали сержантът се е измъкнал жив. Завързан е и седи в ъгъла на подземен бункер, изкопан в хълма; уцелен е с куршум в левия крак. От малкото думи, които знае на виетнамски, разбира, че някакъв взвод ще отведе пленените американци в базов лагер на Северновиетнамската армия в Лаос на следващия ден.
До следващата нощ той вече е в Лаос; това е първата нощ на тридневния им поход до лагера. Седи под едно дърво, ръцете му са вързани на гърба му. Кракът му е счупен, раната е инфектирана. Поти се обилно от треската и съзнанието му е замъглено. Освен пазача му, който седи на няколко метра от него, останалите войници спят в сиви хама- ци, закачени между дърветата, напълно нехаещи, че американският им пленник може да се опита да избяга.
Джей Ди Джонсън от Бонърс Фери, Айдахо, нямаше намерение да умира в противната лаоска джунгла.
Пазачът му изведнъж безмълвно се накланя напред, а от гърлото му шурва кръв. Ръцете на Джей Ди са свободни, вървите са прерязани. Пред него се появява някакво лице. Господи! Проклет индианец! Повдигат го, сякаш тежи двайсет и пет килограма, а не осемдесет и пет и го мятат върху нечие голо рамо. Мълчаливо минават между двама виетнамски войници, които хъркат в хамаците.
Вървят през цялата нощ, главата му леко се поклаща, очите му виждат единствено пътеката под голите крака на индианеца, докато минават през джунглата; съзнанието му ту се прояснява, ту отново е размътено, обвито в пелената на треската.
Когато се събужда, е утро. Небето е късче синева над главата му. До него долита американски говор, който вика медицинския екип:
- Повтарям, Джонсън, Джей Ди, морски пехотинец...
Зрението му е замъглено; той разтърсва глава, но треската го стисва като менгеме. Кои са тези хора? Опитва се да фокусира американеца. Войник е. Отново припада.
Идва в съзнание и чува шума на хеликоптер, който се спуска от дупката в облаците; върху носа му има червен кръст на фона на бял квадрат: медицинският екип на американската армия. Сълзи напират в очите му.
Джей Ди Джонсън нямаше да умре в проклетата лаоска джунгла, поне не днес.
Вдигат го от земята и шумът от хеликоптера се усилва. Лицето му вече не се опира в голите гърди на индианеца, а в американска униформа. Вижда перките да се въртят над него и чува американски гласове...
- По дяволите, вие сте този, за когото говореха! Полковник от зелените барети, който живее в джунглата с индианците! Вие сте жива легенда!
Качват го в хеликоптера. Той сграбчва униформата на американеца и с всичката сила, останала в тялото му, приближава лице към гърдите на войника, към табелата с името, което никога няма да забрави: БРАЙС.
Ако си бял и бесен на целия свят, най-вероятно Айдахо ще се превърне в твой дом. Шерифът се беше облегнал назад в скърцащия въртящ се стол зад металното бюро. Беше променил решението си и сега разговаряше с Бен и Джон, настанени в метални столове от другата страна на бюрото.
- Щатът се е превърнал в истинска мека за тези хора - бели расисти, скинари, членове на паравоенни групировки, неонацисти - всички смахнати в страната се стичат в Айдахо, живеят в планините и мразят онези, които не са като тях. - Той поклати глава. - А навремето хората идваха тук да ловят риба.
Върна снимките на Бен.
- Наоколо живеят неколцина, полковник, но не съм виждал тези двамата. Малкото останали обикновено си стоят в планината. Не ни закачат и ние не ги закачаме.
- Имате ли представа къде може да са лагерите им?
Шерифът се изправи и отиде до картата.
- Преди тринайсет-четиринайсет години, по времето, когато нямаше истински терористи, с които да се занимава, ФБР обяви война на тези типове. Установиха тук команден център и започнаха да правят полети над планините, за да издирят лагерите им. При три хиляди и триста квадратни километра площ има къде да се укриеш. Федералните откриха четири лагера на изток от града, седем на запад, всички покрай черни пътища. По това време на годината ви трябва мощен джип, за да не затънете в калта — снегът се топи и е голяма киша. Но дори да успеете да се изкачите донякъде, от пътя не се вижда почти нищо. Лагерите са високо в планината, сред дърветата. Ако момичето ви е в някой от тях, няма да е лесно да я откриете. А да я доведете обратно ще е почти невъзможно.