- Да бе, нищо - само дето си пълен психар!
После стана тъмно.
След пет часа следобед центърът на Далас заприличваше на призрачен град, особено в петък вечер. Адвокатите и банкерите се бяха прибрали в предградията при семействата и децата си за почивните дни. Специален агент Джан Йоргенсон нямаше при кого да се прибере, затова тичаше по пустите улици в центъра, което не беше особено препоръчителен маршрут за бягане. Но пък и повечето любители на джогинга не носеха полуавтоматичен пистолет „Глок“ на колана си. Е, всъщност в Тексас може пък и да носеха.
Тази седмица всеки ден беше пропускала джогинга в обедната почивка. Имаше нужда от раздвижване. Тичането проясняваше съзнанието и й помагаше да мисли.
Теорията за отмъщението накуцваше. Наистина полковник Брайс имаше татуировка с пепелянка. Мъжът от парка също. Вярно беше и че Брайс е служил в отряд „Пепелянка“ под командването на майор Уокър. Вярно бе и че той е свидетелствал срещу Уокър и останалите войници от отряда. Но това бе станало преди близо четирийсет години. Майорът беше мъртъв. Трябваше да приеме фактите: враждата между майор Чарлс Удроу Уокър и полковник Бен Брайс не беше обяснение за отвличането на Грейси Ан Брайс. Съществуваха само някакви съвпадения.
След пет-шест километра тялото й отново се чувстваше добре. Беше тръгнала от сградата на Бюрото в западния край на града, свърна на изток по Мейн Стрийт, забавяйки темпото, за да разгледа витрините на гаснещата дневна светлина, и след това продължи към автострадата. Зави на север към Рос Авеню, а после на запад покрай сградата на филхармонията и музея, след това няколко пресечки на юг и на запад по Елм Стрийт покрай небостъргача с формата на ракета и някакъв друг небостъргач с дупка по средата. Запита се каква ли е идеята и продължи през площад „Дийли“, покрай библиотеката и затревената могилка, непроменена през последните четирийсет години - мястото, където беше убит един американски президент.
Тя рязко спря.
Обърна се и погледна към шестия етаж на библиотеката. Ето от онзи прозорец Лий Харви Осуалд се е прицелил в движещата се мишена и е стрелял три пъти за шест секунди, улучвайки Кенеди с два куршума - в тила и в главата. Застанала там, преценявайки необходимия брой изстрели - три, не по-малко, - тя поклати глава. Нямаше начин. Федералните бяха избрали лесния път. Така и не бяха видели нищо встрани от очевидното...
И тогава мисълта я осени: тя беше допуснала същата грешка.
Джан се върна в сградата на ФБР за по-малко от пет минути и прелетя покрай бюрото на охраната, кимвайки на нощния пазач. Усети погледа му върху дупето си, докато влизаше в асансьора за третия етаж. Забърза по коридора покрай притихналите кабинети; стъпките и ускореният й пулс бяха единствените звуци. Тя отвори вратата на своята стая, светна лампата, изтича до бюрото си, отвори досието на Уокър и бързо запрелиства страниците. Очите й пробяг- ваха по редовете, търсейки няколко имена... имената на федералните прокурори по делото „Уокър“ преди десет години...
- Мили боже!
Беше открила имената: Раул Гарсия, Джеймс Кели, Елизабет Остин.
Елизабет седеше в притъмнялата къща и пиеше твърд алкохол. Сега разбираше Бен Брайс.
От Кейт знаеше, че той пие, за да избяга от миналото. За да забрави и да може да заспи. Колко трябваше да изпие, за да избяга от миналото? За да заспи. За да не мисли за миналото, което я беше довело до настоящето. До този ден. До този живот. Живот без Грейс.
Преди десет години тя беше пристигнала в Далас, въоръжена само с внушителни препоръки от министъра на правосъдието и директора на ФБР, свидетелстващи за професионалните умения на Елизабет Остин, невероятната й решителност и забележителния й кураж предвид сполетялото я нещастие в личен план. Беше на трийсет години, току-що омъжена, бременна във втория месец и се опитваше да избяга от миналото си възможно най-бързо и най-далеч. Далас, щата Тексас, й се беше сторило достатъчно далеч.
Пет години преди това тя беше завършила правния факултет на Харвард и беше отказала да работи във фирмите на Уолстрийт. Искаше да бъде от добрите. Искаше да вкарва лошите в затвора. Да използва законите, за да може хората да се чувстват в безопасност и нито едно десетгодишно момиче да не изстрада убийството на баща си.