Джон се облегна и въздъхна. Бен беше прав, той не разбираше от подобни работи. Беше толкова неумел в мъжките дела. Спомни си думите на майка си: Прави точно каквото Бен ти казва и може да си върнем Грейси. Това е неговата работа.
Джон изгълта отвратителното кафе - тези хора не бяха ли чували за „ Старбъкс “? Отвън гражданите на Бонърс Фери се разхождаха безгрижно, несъзнаващи факта, че в този момент дъщеря му е заложница в планините на север от града.
- Бен, мислиш ли, че Грейси е добре?
- Жива е, Джон.
- Мислиш ли, че тези мъже... нали знаеш... мислиш ли че...
Очите на Бен станаха жестоки.
- Не казвай това, Джон. Дори не си го помисляй.
- Не мога да спра да мисля за това, Бен... и да се питам дали някога ще бъде същата.
- Джон, чуй ме. Каквото и да са й сторили, ние ще й помогнем да го преживее. Тя е силна. Ще я заведа в Таос. Ще живее с мен, докато не стане готова отново да се върне сред хората.
Бен стисна челюсти и се загледа през прозореца.
- Бен, искам да убия тези мъже.
- Ако се наложи да се убива, ще го направя аз. В това съм най-добър.
Бен рязко стана и излезе. Джон скочи и хвърли една десетдоларова банкнота на масата. Отвън огледа улицата и видя Бен на една пряка разстояние. Затича се да го настигне.
- Какво става? - попита той.
- Мъжът отпред - руса коса, камуфлажни панталони, метър и осемдесет, деветдесет-сто килограма.
Русият мъж влезе в магазин за цигари. Джон и Бен седнаха на пейка пред магазина. Приличаха на двама приятели, които се наслаждават на слънчевия пролетен ден, а не на баща и син, които търсят мъжете, отвлекли момиченцето им. След десетина минути мъжът излезе от магазина с пура в уста и тръгна по тротоара. Те го последваха.
След две пресечки спряха. Две момиченца се затичаха към мъжа, той се наведе и вдигна по-малкото. Една жена се приближи и го целуна.
Семеен мъж.
- Мамо, вече си имам семейство.
Джуниър стоеше пред гроба на майка си, на малкото разчистено пространство зад хижата, което той поддържаше. Той говореше с майка си почти всеки ден. Понякога тя му отговаряше.
- Разбира се, че ще я пусна, мамо. Утре сутринта. Две нощи в кафеза би трябвало да й избият от главата мислите за бягство. Много е сладка, нали, мамо?
Джуниър беше израснал като мамино момче, което иска да прилича на баща си. Но майорът ги оставяше с месеци наред. Работа, казваше той. Джуниър никога не беше ходил на училище в града - майорът не разрешаваше. Майка му го беше научила на всичко, което знаеше; майорът го научи да стреля, да ловува, да мрази евреите. Странно, но майка му изглеждаше най-щастлива, когато майорът беше далеч по работа. Само тогава тя можеше да слиза в града и да се вижда с приятелите си; вземаше Джуниър със себе си и се смееше и пееше, докато готвеше, и двамата сядаха под някое дърво и тя му четеше стихотворения. Джуниър и майка му правеха всичко заедно. Тя беше прекрасна.
Изведнъж обаче си отиде.
И Джуниър никога не прочете друго стихотворение.
- Ти поеми този. Аз ще тръгна след другия отсреща през улицата.
Джон проследи Бен, който изчака една кола да мине, и след това пресече улицата. Джон се отпусна на най-близката пейка. Проследяваха всички по-големи бели коли на Мейн Стрийт. Трите автомобила, които бяха забелязали до този момент, бяха собственост на стара жена, тийнейджър- ка, облечена с невъобразимо тесни дънки, и някакъв стар глупак, който дъвчеше тютюн.
Наближаваше пет часът. Слънцето щеше да залезе зад планините и топлият пролетен ден щеше да се превърне в студена зимна нощ. На Грейси щеше да й е студено.
Гари Дженингс имаше десет пръста на ръцете си, когато завърза единия крачол на затворническите панталони около противопожарната тръба в килията си, а другия около врата си и скочи от затворническото легло.
Един невинен човек беше мъртъв.
Което означаваше, че Грейси Ан Брайс може би беше жива.
Специален агент Джан Йоргенсон вече знаеше, че отвличането на Грейси няма нищо общо с полковник Брайс или с отмъщение за войната във Виетнам. То беше заради Елизабет Брайс и един син, който иска да отмъсти за смъртта на баща си. Явно Чарлс Удроу Уокър Джуниър смяташе, че правителството е убило баща му и че той може да убие всички, отговорни за смъртта му. Но защо не беше убил и Елизабет Брайс? Защо беше отвлякъл дъщеря й? И имаше ли някакви планове за президента?
Джан Йоргенсон имаше нужда от опит. Имаше нужда от агент Девро. Но мобилният му телефон се включваше на гласова поща вече пети път.