- Юджийн, пак съм аз. Събота е, в Далас наближава седем. Моля те, обади ми се възможно най-скоро. Дженингс е бил невинен. А Грейси може би е още жива.
Тя прекъсна връзката.
Джан седеше на дивана в кабинета на Брайс и чакаше мисис Брайс. В ума й непрекъснато изскачаха въпроси: ако похитителят е бил синът на майора, то къде се намира той сега? Ако Грейси е жива, къде е тя? Навремето майорът и синът му бяха живели в Айдахо, възможно бе синът му все още да е там. Полковник Брайс смяташе, че Грейси е в Айдахо, защото някой се беше обадил, че я е видял в Айдахо Фолс. Агент Къри обаче лично беше разпитал източника от Айдахо и беше докладвал, че той не е могъл да разпознае Грейси, нито мъжете или татуировката. Странно.
Джан трябваше да говори с източника в Айдахо. За целта й беше необходим списъкът с обажданията на хората, предложили сведения за Грейси. Списъкът стоеше на бюрото й в Далас на шейсет и пет километра на юг от сегашното й местонахождение. В събота вечер надали някой беше в офиса, освен охраната.
Ред вдигна още на първото иззвъняване. Най-вероятно седеше зад бюрото си във фоайето и гледаше телевизия, което правеше всяка вечер през последната седмица, когато тя си тръгваше от работа. Ред беше петдесетгодишен самотник. Всяка вечер й се сваляше.
- Ред, обажда се агент Йоргенсон.
- О, здравей!
- Имам спешен случай. Можеш ли да ми помогнеш?
- Искаш да дойда у вас?
- Ммм, не. Искам да отидеш в кабинета ми.
- Е, смятам, че мога да се кача след малко.
Да, след като свърши „Колелото на съдбата“.
Джан Йоргенсон имаше кръглото лице, големите очи и набитото телосложение на фермерка от Минесота. Повечето мъже я смятаха за апетитна. Носеше косата си късо подстригана, беше висока метър и седемдесет и тежеше точно петдесет и осем килограма. Често мъжете я поглеждаха и решаваха, че е лесбийка, но тя беше напълно хетеросексуална. Просто не беше открила мъжа, който да заслужава да го допусне до себе си. И Ред от охраната определено не беше той, макар да му се искаше. Джан не беше от жените, които подвеждат мъжете, но разпечатката наистина й трябваше.
- Знаеш ли, Ред, когато този случай приключи, ще имам повече свободно време и може би двамата с теб ще...
- Веднага се качвам!
- Добре тогава. На бюрото ми има дебела компютърна разпечатка с няколко жълти лепящи се листчета. Прегледай ги и намери обаждане от Айдахо Фолс. Започни отзад напред. Като го намериш, обади ми се на този номер от телефона в кабинета ми.
Тя продиктува мобилния си телефон и Ред хукна. Отбеляза си да смени номера на телефона си, когато всичко това приключи.
Ред се обади след по-малко от десет минути. Кпейтън Лий Тъкър, Айдахо Фолс, щата Айдахо. Имаше и номер.
- Чао, скъпа - каза Ред.
Хвана ме.
Джан провери телефона на семейство Брайс - имаха десет линии. Определено можеха да си позволят едно обаждане до Айдахо. Тя набра номера, надявайки се Тъкър да работи до късно. Мъжки глас се обади след тринайсетото позвъняване.
- Ало? Работи ли този телефон?
- Клейтън Лий Тькър?
- Да. Не знаех, че са поправили телефона ми. - И след това на някой друг: - Идвам след минутка! - После в телефона: - Имам клиент.
- Мистър Тъкър, аз съм агент Джан Йоргенсон от ФБР. Разследвам отвличането на Грейси Ан Брайс.
- Те бяха тук вчера.
- Полковник Брайс и бащата ли?
- Да.
- По кое време?
- Малко след като дойдох. Около осем.
- Мислите ли, че момичето, което сте видели, е Грейси.
- О, сигурен съм, особено след като видях снимките.
- Какво ви накара да промените мнението си?
- От кога?
- От когато агентът на ФБР ви е показал снимките?
- Както казах и на тях, никакъв агент на ФБР не е идвал тук.
Какво? Джан се опитваше да осмисли тази информация, но Тъкър я прекъсна.
- Имам клиент.
- Мистър Тъкър, накъде се отправиха полковник Брайс и мистър Брайс?
- Към Бонърс Фери. Горе в окръг Баундъри.
- Заместник-шериф Коуди Кокс - отговори мъжки глас.
- Обажда се агент Джан Йоргенсон от ФБР, Далас. Трябва да говоря с шерифа.
- Шериф Джонсън? Той е с госпожата, имат годишнина от сватбата. Всъщност годишнината им беше вчера, но шерифът имаше работа...
- Случайно полковник Брайс и Джон Брайс да са се срещали с шерифа?
- Срещнаха се. Тази сутрин летяха с хеликоптера на Дики. Шерифът каза, че дължал живота си на полковника.
- Трябва да говоря с шерифа. Спешно е.
- Дайте ми номера си, ще видя къде е и ще го помоля да ви се обади.