- Какво, по дяволите, се е случило с теб, Буба? - попита го барманът.
- Джуниър ме цапардоса с шибаната лопата.
Буба говореше с южняшки акцент. Свали якето си. Носеше тениска с къс ръкав, разкриваща част от татуировка, с която можеше да се снабдиш само в Сайгон. Барманът сложи една бира и три шота текила пред Буба, без да чака поръчка.
Буба изгълта първия шот, потръпна, когато текилата се разля по вените му, и каза:
- Ал, Джуниър ме изрита от лагера.
Барманът се засмя.
- Какво си направил този път?
Буба избърса уста с опакото на ръката си.
- Виетнамските проститутки не бяха по-големи, не виждам за кво толкова се вбеси. Щом има мензис, значи е дос- татъчно голяма да се чука.
Бен сграбчи коляното на Джон, за да го възпре. Буба погълна и втория шот.
- И къде, по дяволите, ще спя тая нощ?
- Върни се пак там - предложи Ал.
Буба гаврътна и третата текила и поклати глава.
- Не става. По пътя има капани.
- Добре, Буба - отвърна барманът, - можеш да спиш тук, но не на билярдната маса като миналия път. - А на Бен и Джон подхвърли: - Тия момчета не знаят, че войната свърши преди трийсет години.
Бен планираше стратегията си спрямо Буба, когато чу пиянски глас:
- Хей, приятелко, какво ще кажеш за една свирка?
Бен се обърна. Един от пияниците, най-едрият от групичката, беше сложил ръка на рамото на Джон. Лицето на Джон беше замръзнало.
Малкия Джони Брайс беше пребиван от бой поне веднъж седмично, понякога и два пъти. Но най-близкото му преживяване до юмручен бой беше преди няколко години, когато някакъв луд идиот с черно беемве беше ударил новия му корвет, след което излезе от колата и нарече Джон малоумник. Без да се замисля за евентуалните последствия, Джон извика:
- Аз ли съм малоумник? Коефициентът ми на интелигентност е 190, имам докторска степен от Масачусетския технологичен университет и притежавам интернет компания, която всеки момент ще излезе на борсата! Ти какви дипломи имаш, пич?
Това определено затвори устата на онзи.
Сега обаче Джон реши, че дори да осведоми тази лоена топка, надвесена над него, относно своя коефициент на интелигентност, научните си степени и преуспяващата си компания, надали ще постигне същия ефект в провинциален Айдахо, както в центъра на Далас. Затова той внезапно се парализира от познатото чувство за малоценност. Малкия Джони Брайс погледна към Бен.
- Чупката - каза Бен на мъжа.
Джон не видя и капка от страха си в очите на Бен. Онзи кретен обаче беше прекалено пиян, за да забележи. Той направи крачка към Бен; Джон разбра, че прави грешка. Мъжът изведнъж спря и гърлено изохка. Джон погледна надолу. Ботушът на Бен беше забит в чатала му. Пияницата се приведе като старец, хвана гениталиите си с ръце, а лицето му се изкриви от онази мъчителна болка, която мъжете изпитват, когато им смачкат топките. Бен стана, хвана го за раменете, обърна го и леко го побутна към масата му.
Малкия Джони Брайс искаше да бъде такъв мъж.
Бен седна и кимна на Буба.
- Не мога да понасям невъзпитани пияници.
Буба пресуши бирата си и се оригна.
- Нито пък аз.
- Татуировката ти - посочи Бен, - Хайлендс или Делта?
- Делта. Ти?
- Хайлендс - отвърна Бен.
- Зелена барета?
- Дааа.
- Е, можеш да ме цунеш отзад. Колко време беше в джунглата?
- Седем години.
Буба поклати глава.
- Мамка му. Аз имах само две мисии. Можеше да остана през цялата шибана война, но се забърках в неприятности.
- Какви неприятности?
- От ония, дето убиваш грешните хора. - Буба замълча. - Седемдесет и един души, нощна операция на юг от Као Ланх, зона за свободна стрелба. Направо рокендрол.
Зона за свободна стрелба означаваше, че всичко, което се движи, е дивеч - мъже, жени, зверове. Рокендрол означаваше да настроиш оръжието си на автоматична стрелба и да се целиш безразборно.
- Когато слънцето изгря, видяхме, че не сме стреляли по виетконговците, а по жени и деца. - Той сви рамене. - Случват се и гадни работи, човече, нали е шибана война. От армията ме отзоваха заради шумотевицата покрай Куанг Три и Май Лай. - Буба въздъхна тежко. - Най-добрите години от живота ми.
- А след като напусна армията, какво? - попита Бен.
- Върнах се в Мисисипи, но нещата не бяха същите. Ония глупости за правата на гражданите, негрите, които се държаха все едно са господари, от ФБР се ебаваха с нас. Затова дойдох тук на запад, свързах се с тези момчета и оттогава съм тук. Имаме си лагер в Ред Ридж. Цял отряд. Всички сме зелени барети освен Джуниър.