Значи бяха дванайсет мъже.
- Този Джуниър ли те изрита от лагера?
Буба се намръщи.
- Тъпанар. Дори не е бил в армията. Но планината си е негова.
- И какво правите така укрепени горе в планината?
Буба се наведе напред; дъхът му беше горещ от текилата.
- Ще променим света, приятел. Истински ще го променим. - Буба погледна покрай Бен и каза. - Твоят приятел иска още.
Бен погледна в огледалото и видя едрия пияница да се приближава почти тичешком; държеше бутилка бира като тояга. Когато вдигна бутилката над главата му, Бен се завъртя надясно. Бутилката се разби в бара вместо в главата му. Той заби пета в дясното коляно на пияницата; чу се рязко изпукване. Онзи се строполи на пода и се сгърчи от болка.
Бен отново седна до Буба, който погледна смръщено проснатото на пода туловище.
- Повече няма да ни досажда - каза и протегна месестата си ръка. - Аз съм Буба.
Бен разтърси ръката му.
- Аз съм Бъди.
Лицето на Буба светна.
- Баща ми се казваше Бъди, какво съвпадение. Какво те води в Айдахо, Бъди?
- Ловът.
- Е, Бъди, тук имаме страхотен дивеч - елени, рисове, мечки. Самият аз вчера убих една страхотна сърна. Джуниър, той ще ми разреши да се върна след ден-два, щом се успокои за малката си мръсница. Искаш ли да дойдеш при нас? Ще ловуваме, ще се запознаеш с момчетата...
Бен дари Буба с най-широката усмивка, която успя да докара.
- Буба, нищо не би ми било по-приятно от това да се срещна с приятелчетата ти. Какво ще кажеш за още едно?
Джон шофираше ленд роувъра. Бен беше на задната седалка с онзи пън от „Ръстис“. Истинското му име беше Арчи, но всички му викаха Буба.
Буба беше мъртво пиян, когато най-накрая си тръгнаха. Бен беше успял да налее цяла бутилка текила в гърлото му, но самият той не беше близнал и капка. Буба нямаше къде да преспи освен в бара, така че Бен му предложи да дойде в хотелската им стая. Буба прие и се качи в роувъра. Сега отпусна глава назад и захърка.
Час по-късно стигнаха моста над река Мойе, простиращ се над дълбоката клисура, която сутринта бяха видели от хеликоптера.
- Отбий - каза Бен.
Джон спря колата и изключи двигателя. В този час на нощта по пътя нямаше други коли. Бен излезе, заобиколи откъм Буба и отвори вратата. Той зашлеви спящия, за да го събуди, и го изкара навън.
- Стигнахме ли? - попита Буба.
- Трябва да си проясня главата - отвърна Бен. - Ами ти?
Буба изсумтя. Джон заобиколи, докато Бен прикрепяше Буба да стигне до парапета на моста. Буба разкопча ципа си и започна да пикае върху крака си. Издаде въздишка на облекчение. Пенливата вода се разбиваше в скалите и искреше на лунната светлина.
- Какво правим... тук?
Студеният въздух съживяваше остатъка от мозъка на Буба.
- Какви оръжия имате в лагера? - попита Бен.
- Стингъри... гранатомети... напалм... - Буба говореше бавно и завалено и леко се поклащаше.
- Как е осигурен периметърът? С ровове?
Главата на Буба се килна и той се изсмя.
- С експлозиви... бодлива тел...
- Момичето в лагера русокосо ли е?
- Аха, истинска красавица.
- Защо му е на Джуниър?
- Казва, че тя... е негова... казва, че е негова... - Буба привършваше с пикаенето. - Но тя е само една... - Той се изсмя с пиянски глас. - И аз се опитах да намажа, ама... малката кучка ме изрита право в... шибаните топки.
Той се обърна, очите му бяха като цепки в тлъстото лице; хилеше се и държеше в ръка члена си.
- Джуниър я иска само за себе си, но старият Буба също ще намаже.
- Мисля, че не.
С едно рязко движение Бен заби юмрука си в адамовата ябълка на Буба и го метна върху парапета. После сграбчи краката му, повдигна го и го хвърли от моста. Ченето на Джон увисна, докато наблюдаваше как едрото тяло на Буба прелита сто и трийсет метра и изчезва в разпенената вода.
- По дяволите, Бен! Ти го уби!
Бен погледна надолу и кимна.
- Освен ако не тренира воден скок.
- Трябва да се обадим на ФБР!
- Намесим ли ги тях, Джон, онези мъже ще я убият. Или пък ФБР ще я убият, докато се опитват да ги ликвидират. — Бен вдигна поглед от клисурата и каза: - Синко, ФБР няма да спаси Грейси. Ние ще я спасим.
Джон се помъчи да се успокои. Бен си знаеше работата.
Трийсет минути по-късно те отново спряха встрани от магистралата. Джон нямаше никаква представа какво търсят. Бен беше тръгнал нагоре по пътя и Джон виждаше само светлината от фенерчето му. Изведнъж светлината заподскача към него и Бен дотича.