- Това е пътят - каза той.
- Откъде знаеш?
Бен протегна ръка. Джон освети с фенерчето дланта му, в която лежеше малък продълговат предмет с една-единствена дума върху опаковката: „Тампакс“.
- Казах ти. Тя е умно момиче.
Лунната светлина, отразяваща се в снега, предоставяше достатъчна видимост за Бен и Джон, които се изкачваха по стръмния склон. Вървяха на зигзаг през гъстата гора от високи борове.
Бяха си сложили черни плетени шапки, бяха намазали лицата си с черна боя и носеха черни ръкавици и черни гащеризони; ако стояха на една място, спокойно можеха да се слеят с дърветата. Бен беше преметнал снайпера през рамо, на единия му крак беше вързан картечен пистолет калибър .45, а на другия - ножът „Бауи“. Раницата му беше пълна с амуниции, мерник „Старлайт“ и акумулатор от кола, който да използват като портативен стартер. Бен го беше прехвърлил от джипа си в новия . ленд роувър.
Джон носеше спален чувал.
Бен шареше с поглед по земята, но се чувстваше като някой деветнайсетгодишен американски войник, който патрулира из виетнамската джунгла и си мисли за любимата у дома вместо за земята пред него. Премества крака си напред и веднага осъзнава, че е стъпил върху тел, скрита в шубрака; вече знае съдбата си: бамбуков боздуган ще го удари с адска сила; арбалет точно пред него ще изстреля стрела право в сърцето му; дъски с пирони, инфектирани с фекалии, ще се забият в лицето му; или от някое високо дърво ще полети огромен заострен кол.
Бен забеляза телта на петдесетина метра извън охранявания параметър. Обикновено беше невъзможно да я забележиш в гората, но в случая тя се открояваше на белия сняг.
- Седни - прошепна Бен и Джон незабавно се смъкна на земята. - Не мърдай. Имам малко работа.
Бен остави сина си и проследи телта през дърветата.
Седемте мъртви виетнамски комунисти са наредени в права редица; на челата им ясно се вижда черен знак V, прогорен с нагорещеното до червено желязо за жигосване. Лейтенант Бен Брайс никога няма да забрави миризмата на горяща човешка плът.
Сега Бен виждаше същото желязо: оптическият мерник произвеждаше образ, 75 000 пъти по-ярък, отколкото го виждаше човешкото око. Един добър снайперист можеше да различи вражеско движение на около шестстотин метра разстояние. Щом във Виетнам започнаха да използват мерници „Старлайт“, нощта вече не беше непрогледна.
Джон се беше заровил в спалния чувал. Беше изтощен от двучасовото катерене и замръзваше от студ. Бен стоеше зад едно дърво и разучаваше лагера, за да намери най-подходящата позиция за стрелба. Пред основната хижа беше паркиран бял ван. Желязото за жигосване висеше на вратата на съседната. Два стари пикапа бяха паркирани пред другите хижи, блокирайки траекторията на стрелбата му към вратите на хижата от сегашното му положение. Дърветата му осигуряваха прикритие от източната, западната и южната страна на лагера.
Доволен от разположението на лагера, Бен насочи мерника нагоре и разучи района от двете му страни. Един хребет на около петстотин метра на запад би бил идеалната позиция за стрелба, ако това беше единствената му цел; мисията му обаче беше спасителна. Трябваше да се приближи до лагера. Той тъкмо се канеше да остави бинокъла, когато мярна нещо на хребета: движение. Не беше забележимо с просто око, но ясно се виждаше през оптиката. Може би беше някакво животно. Той отново фокусира уреда.
Това не беше животно.
Пийт О’Брайън беше бесен.
Да си ниско в йерархията, означаваше събота вечер в планината. В Бюрото помията се изливаше от горе на долу, а в отряда за освобождаване на заложници това ставаше най-бързо. Той постави бинокъла за нощно виждане пред очите си.
Пийт О’Брайън, който работеше във ФБР вече пет години, но беше новобранец в снайперския екип от седем души, отново беше нощна смяна. Водачът на екипа и старшите оператори бяха взели джипа и щяха да прекарат нощта в Кьор Д’Ален. В този момент те спяха в топли легла до непознати жени, а на Пийт му замръзваше задникът. Добре поне, че вятърът беше отслабнал. Нощта беше толкова тиха, че можеше да чуе собственото си сърце. Ако нещо помръднеше, той щеше да разбере.
Пийт се замисли за момичето.
Замисли се и за мотото на отряда за освобождаване на заложници: Servare vitas. Да спасяваме живот. Спомни си и мисията на отряда: освобождаването на американски граждани, пленени от вражески сили. Ако той имаше дъщеря и някой вражески задник я отвлечеше, със сигурност щеше да очаква елитният отряд на ФБР да я спаси или да умре, докато се бори за живота й, а не да прави снимки, докато я изнасилват или убиват. Пийт О’Брайън обаче имаше заповеди само да наблюдава „кризисното място“, тоест няколкото хижи, и да прави снимки, вместо да стреля.