Той се е втренчил в нея и тя вижда как злото се прокрадва в очите му. Оглежда я - все още е облечена с блузата и полата от костюма си, - все едно се двоуми как да постъпи. Най-накрая решава.
- Съблечи се.
- Върви по дяволите.
Той застава до нея, сграбчва блузата й и я разкъсва. Тя замахва с юмрук към лицето му, а той дори не си прави труда да блокира удара.
- Щом това те успокоява, добре - казва майорът. - Но ще правиш каквото искам.
Сутиенът й пада и тя стои пред него. Не трепери от страх и не плаче. Няма да плаче. Той гледа красотата й и дишането му се учестява; очите му потъмняват. Приближава се към нея; тя забива коляно в чатала му. Той я удря през лицето с опакото на ръката си и я събаря на леглото. Лицето и челюстта й горят от болка, очите й се пълнят със сълзи. Той хваща полата й и я смъква заедно с бикините. Очите му са подивели, пъхти като животно. Разкопчава колана си; панталоните му падат на земята. Тя стиска очи, не иска да го гледа. Той я сграбчва, обръща я по корем и повдига хълбоците й. Тя затваря очи, стиска зъби и стене, когато той прониква с внезапна сила в нея. Изпитва облекчение, когато той свършва бързо.
Но това не е последният път.
Всеки път е груб. Винаги прониква в нея отзад, сякаш не иска да вижда лицето й, докато я изнасилва, или пък не иска тя да го гледа. Никога не се съблича; само сваля панталоните си. Никога не прави опит да я прегърне или да я погали. Просто я чука. Като животно, като див звяр. Когато свърши, той си тръгва бързо и без да казва нищо, все едно го е срам от насилието. Но го прави отново. И отново. И отново. Тя се бори с него всеки път, но без никакъв резултат. Не може да го победи със сила. Той е природна стихия. Волята й отслабва. Майорът контролира живота й. Злото му е всепоглъщащо.
След десетия път тя казва:
- Обичам те.
Две седмици по-късно майорът и хората му я превеждат през границата в Мексико. Пътуват към Сан Хосе дел Кабо. Той казва, че ще живеят там заедно и завинаги.
- Той трябва да умре! Трябва да умре бързо и болезнено или ще се превърнем във втора Колумбия!
Директорът на ФБР Лорънс Маккой е освободил Уокър, а сега Уокър бави освобождаването на Елизабет Остин. Минали са две седмици, а от Остин няма и следа. Майор Чарлс Удроу Уокър трябва да умре. Мечтата на Маккой за Белия дом зависи от това.
Маккой обаче не знае къде е Уокър, нито пък на кого може да се довери. Уокър беше казал, че има хора във ФБР. Затова Маккой търси съдействие отдругаде. Той казва на директора на Централното разузнавателно управление на Съединените американски щати:
- Заловете кучия син и го убийте!
Младата американка седи на масичка пред кафенето и отпива от чашата си, красива и лъчезарна в колосаната си бяла рокля, бяла капела и черни очила. Сигурно е известна актриса. Да, Хуан решава, че е филмова звезда. Много филмови звезди са сядали в кафенето му в Баха Калифорния, но тази със сигурност е най-красивата.
Хуан й сервира чаша прясно кафе от най-добрия сорт. Тя му се усмихва. Той може само да си мечтае за жена като нея. Хуан въздиша. Само присъствието й в заведението му през последните няколко седмици му е достатъчно. Днес тя е сама; едрият рус американец не се вижда никъде. Нито бодигардовете им. Хуан отчаяно иска да я заговори, но не може да събере сили. Той поставя чашата с кафе на масичката пред нея.
- Gracias - казва тя и припада.
Доктор Хорхе Ернандес бе завършил медицина в Гуадалахара през 1965 година, когато абортът в Щатите беше незаконен. От 1965 до 1973 година Хорхе специализираше в една област: аборти на американки. Беше открил клиники за аборти в пограничните градове, от Матаморас до Тихуа- на. Делото „Роу срещу Уейд“ го накара да изостави тясната си специализация.
Той затвори клиниките си и се премести в Сан Хосе дел Кабо - обичаше риболова. Последната му манипулация върху американка беше преди повече от двайсет години. Определено това беше причината тази американка да се намира при него. Хорхе забелязва, че тя няма халка. Той потупва ръката й, когато тя отваря очи.
- Къде съм?
- В болница - отвръща Хорхе. - Тук сте, за да направите аборт?
- Какво? Не!
- Но вие сте бременна, нали знаете?
По изражението на лицето й Хорхе разбира, че не знае.
Тя казва:
- Трябва ми телефон.