Майор Чарлс Удроу Уокър спира джипа пред уединената къща на плажа в покрайнините на Сан Хосе дел Кабо. Влиза в къщата. Отсъствал е два дена; пътува до границата само за да разбере, че снимката му все още е на първа страница на всички вестници в Америка. Затова е изпратил хората си на север. Ще остане в Мексико още един месец, преди да се присъедини към тях в Айдахо. И тогава ще обявят война на Америка.
Дотогава ще се наслаждава на секса с Елизабет.
Чарлс Удроу Уокър беше роден за война и секс. Притежаваше психическата суровост да убива и физическата издръжливост да прави секс - комбинация, която му носеше огромна власт и над двата пола. Мъжете бяха готови да умрат за него, а жените да легнат под него. Никога не се уморяваше от секс или убиване. Чарлс Удроу Уокър щеше да получава още и от двете.
Преди да тръгне, щеше да убие Елизабет. Вече го обичаше, както всичките му жени в крайна сметка го обикваха, но тя беше риск за безопасността му. Жените винаги носеха риск. Чарлс Удроу Уокър обичаше войната и секса, но никога не беше обичал жена.
- Елизабет!
Никакъв отговор. Той минава през къщата кьм задната тераса. Оглежда плажа от север на юг. Няма никой, освен една жена на ръба на водата. Тръгва към плажа.
Елизабет усеща присъствието му и се обръща.
Майорът приближава. По лицето му разбира какво ще направи с нея. Той се усмихва, но изведнъж спира и накланя глава, все едно се ослушва. И те се появяват. Три черни хеликоптера изникват над дърветата, заобикалят майора и увисват ниско над плажа; три снайпера са насочени срещу майор Чарлс Удроу Уокър. Той поглежда към всеки хеликоптер и после обратно към Елизабет.
- Ти ме предаде.
- Ти ме изнасили.
Беше се обадила на директора на ФБР Маккой от леглото си в болницата и беше заложила капан на майор Чарлс Удроу Уокър. Каза на директора къде се намира и къде ще бъде майорът.
- Длъжник съм ти, Елизабет - беше отвърнал Маккой. - Ти току-що ме направи президент.
- Каза, че ме обичаш - изрича майорът.
- Излъгах.
- Не, не си излъгала. Аз те притежавам, Елизабет. Винаги ще те притежавам - ума, душата, живота ти. Никога няма да се освободиш от мен. И един ден ще дойда за теб. Но няма да те убия. Ще ти причиня по-голяма болка. Ще ти отнема най-скъпото. Обещавам ти.
Той поглежда към хеликоптерите и пренебрежително свива рамене.
- Могат пак да ме арестуват, но не могат да ме задържат. Ще се върна за теб, Елизабет. Един ден.
Той се ухилва и усмивката му е сатанинска. Но усмивката му изчезва, когато тя казва:
- Те не са тук, за да те арестуват.
Тя се обръща и чува три изстрела.
Елизабет Остин се отдалечава, без да се обръща, но с ясното съзнание, че животът й завинаги е променен. Злото я притежаваше. Злото я беше насилило, обладало и посадило семето си в нея. Това зло сега беше мъртво. Но трябваше ли и детето, което носеше в себе си, да умре?
Тя обмисляше дали да убие живота в себе си всеки ден, откакто доктор Ернандес й каза, че е бременна. Беше обмисляла и собственото си самоубийство, но първо трябваше да убие Уокър. Сега той е мъртъв и тя е свободна да се самоубие и да убие детето със себе си. Отчаяно иска да умре.
Но не може да убие живота в себе си. Не може да убие детето. То заслужава да живее и следователно Елизабет трябва да живее, за да го дари с живот. Детето с единственото нещо, което я разколебава да се самоубие. Детето спасява живота й. Нейната Грейс.
Сега тя чува плача на детето. Той се превръща в хленч и после замира. Детето отново е на тъмно, както когато беше в утробата на Елизабет. Сега обаче тя не може да спаси живота му и то не може да спаси нейния живот. Само един човек може да спаси и двете.
Тя чува глас, онзи познат глас на злото:
- Взех най-скъпото ти, както ти обещах. Сега ще я притежавам, така както притежавах теб.
Елизабет се събуди, седна в леглото и изпищя:
- Неее!
Бен отвори очи. Огледа се. Беше му се сторило, че чува вик.
Погледна часовника си: четири часа сутринта. Стана и отиде до Джон, който се беше сгушил в спалния чувал. Спомни си онези нощи след войната, когато беше присядал на леглото на сина си и го беше гледал и слушал дишането му, и си беше мислил колко много го обича, но съзнаваше, че не е добър баща. Животът на Джон го беше повел по друг път, който според Бен никога нямаше да пресече неговия. Сега обаче пътищата им се бяха слели.
Бен сложи длан върху устата на сина си, за да му попречи да извика. Джон стреснато се събуди; осъзна, че е Бен, и се отпусна.