- Мили боже. Ето защо са я отвлекли.
Тя провери часовника си: седем часа местно време, пет в Бонърс Фери. Джан вдигна телефона и започна да набира някакъв номер.
Академията на ФБР е разположена в корпуса на военноморската база в Куонтико, Вирджиния, върху площ от 480 акра, поделена между други отдели на ФБР, включително отряда за освобождаване на заложници. Тъй като се намираха на обща територия, обучаващите се в Академията се сближаваха с хората от отряда за освобождаване на заложници. Повечето от тях бяха тъпи мъжкари, които не си поплюваха. Но не и Пийт О’Брайън.
Пийт беше готин. Беше съвестен. Джан и Пийт бяха излизали три пъти по време на тринайсетте седмици, през които тя се обучаваше в Академията. Самият Пийт също беше на обучение за снайперист от отряда за освобождаване на заложници и свободното му време беше ограничено като нейното. След като завърши, Джан беше назначена в Далас, а Пийт беше излетял за Испания на мисия по арестуването на избягал престъпник - всъщност по отвличането му, тъй като агентите на ФБР имаха точно толкова правомощия в Испания, колкото онези, които почистваха арените след корида.
Бяха разговаряли за последен път преди три месеца, точно преди Пийт да замине на продължителна мисия, която беше толкова секретна, че той дори не можеше да си каже къде заминава. Джан се беше обадила на всичките й познати от отряда за освобождаване на заложници, и накрая беше събудила Рей, снайперист и приятел на Пийт. Първата им среща с Пийт беше заедно с Рей и още една от агентките. Сърцето на Джан буквално пропусна удар, когато Рей най-накрая й каза, че Пийт е в Айдахо. След като го беше уверила, че става въпрос за наистина спешен случай, Рей й беше дал сателитния телефон на Пийт.
Специален агент Джан Йоргенсон нямаше да позволи на никого да пожертва Грейси.
Тихо накъсано жужене изтръгна Бен от мислите му.
- Сателитният ми телефон - каза агент О’Брайън. - В раницата ми е. Това е ръководителят на отряда. Ако не отговоря, ще изпратят артилерията.
Бен кимна. Извади телефона от раницата на О’Брайън и му го подаде.
- О’Брайън.
- Пийт?
- Кой се обажда?
- Джан.
- Джан, откъде знаеш този номер?
- Рей ми го даде.
- Защо?
- В Бонърс Фери ли се намираш?
- Да.
- В планина на име Ред Ридж?
- Да.
- Пийт. Става въпрос за нещо много важно. Бивш полковник от армията на име Бен Брайс и синът му са...
- Точно тук.
- Така ли?
- Да. И аз в момента отговарям на заповедите на полковника, ако разбираш какво искам да кажа.
- Мисля, че те разбирам. Дай да говоря с полковник Брайс.
Настъпи кратка тишина. След това се чу глас:
- Брайс.
- Полковник, аз съм агент Йоргенсон от ФБР.
- Спомням си.
- Грейси е жива.
- Знам.
- И се намира в тази планина.
- Знам и това.
- Похитителят й е Чарлс Удроу Уокър Джуниър - синът на майора.
Полковникът замълча.
- Полковник?
- Не знаех това. Значи синът е решил да си отмъсти за бащата?
- Да, сър, но не е заради войната. Планират да убият президента Маккой. Когато Маккой е бил директор на ФБР преди десет години, Уокър е бил арестуван. Хората му са взели за заложник федерален прокурор. Маккой освободил Уокър заради нея.
- Елизабет.
- Да, сър. Тогава Маккой наредил да убият Уокър. Хванали са го в Мексико. Сега синът му иска президентът да умре.
- Но защо са отвлекли Грейси?
По линията имаше статично електричество.
- Полковник, сателитната връзка се губи, затова чуйте ме добре, важно е. Директорът лети към вас в този момент. След няколко часа в тази планина ще гъмжи от агенти на ФБР. Той ще пожертва Грейси, за да хване тези мъже.
- Няма да има възможност.
Отново пращене.
- Полковник?
- Чувам ви.
- О’Брайън е добър човек и отличен стрелец. Позволете му да ви помогне.