През гората.
Бен заобиколи павилиона. Задната му стена беше тухлена, без прозорци, с една-единствена сервизна врата. Тясно открито пространство отделяше сградата от гората. Бен коленичи и огледа земята. Затвори очи и прокара пръсти по връхчетата трева като слепец, който чете Брайлово писмо. И тогава разбра.
Похитителят я бе сграбчил точно тук.
Но как я беше подмамил сама? И защо тя не бе извикала?
Бен се изправи и навлезе в гората. Когато дойде тук вчера, той тичаше и съзнанието му беше замъглено от страх и мисли за миналото; не беше обърнал внимание какво го заобикаля. Сега стъпваше внимателно; очите му претърсваха земята, храсталака и дърветата за следи от Грейси. Уменията му се завърнаха, без съзнателно да ги беше извиквал.
След по-малко от десетина метра някакъв лъскав предмет, отразен от слънчевите лъчи, които се процеждаха през листата, привлече погледа на Бен.
Той приклекна, отмести няколко листа и го взе. Постави го в дланта на лявата си ръка: сребърна звезда, закачена за скъсана сребърна верижка. Спомни си как бе завел Грейси в магазина за бижута в Хаос и й беше купил тази звезда. Собственикът беше го поздравил за избора. Грейси беше обещала да не я сваля от врата си.
Бен се изправи, пъхна звездата и верижката в джоба на ризата си и закопча копчето на капачето. Продължи навътре в гората и скоро стигна до мястото, където бяха открити шортите и маратонката й. Около дърветата, които ограждаха малкото открито пространство, имаше жълта полицейска лента.
Похитителят беше сграбчил Грейси зад павилиона и я беше завлякъл през гората до това място. Беше спрял тук, за да... Бен се опита да потисне емоциите си и да се съсредоточи. Похитителят беше оставил шортите и обувката й тук и след това какво? Беше я отвел до колата си?
Бен пресече гората до близкото шосе, прескочи ниската мантинела и застана на банкета. Пътят беше стар и асфалтът беше осеян с дупки; имаше само две тесни платна, на които едва можеха да се разминат две коли. Не беше основна пътна артерия.
Дали похитителят беше оставил колата си тук, докато е гледал мача на Грейси? Или другият мъж от записа беше докарал колата до това място, докато похитителят беше грабнал Грейси и я беше завлякъл през гората? Заедно ли бяха действали?
Бен тръгна да се спуска, но изведнъж спря; банкетът беше прекалено тесен, за да бъде паркирана кола, без да препречи пътя. Той се наведе и разгледа банкета там, където се разширяваше леко и би могла да спре кола и да изчака похитителя с Грейси. Забеляза един лъскав камък и го докосна с пръст. Беше влажен. Помириса пръста си. Масло.
Малкият Джони Брайс вкусва собствената си кръв, която шурти от носа и устата му. Свил се е като зародиш на земята, обгърнал е главата си с ръце. Плаче. Това е най-лоши- ят побой досега и още не е приключил. Лутър Рей го е яхнал и го удря и обижда, обижда и удря. Юмруците му се стоварват като железни чукове върху тялото на Джон. Малкия Д жони Брайс се моли на Бог да го остави да умре, за да спре болката.
Джон отвори очи. Килимът под лицето му беше мокър. Беше се свил като зародиш на пода в дрешника. Беше дал ризата си на агентите от ФБР и след това се беше качил горе да се измие. Беше се изкъпал и беше отишъл в дрешника да се облече. Но образите на Грейси и похитителя се бяха завърнали и той отново беше заплакал. Не можеше да престане да мисли за болката й. Моля те, господи, нека болката й спре.
Кейт намери Джон в дрешника, както го беше откривала в стаята му толкова често като момче. Някога беше нараняван от побойниците, сега беше наранен от съпругата си. Тогава го болеше, но днес болката беше още по-голяма.
Тя седна на пода до него. Обгърна го с ръце и постави главата му в скута си, както беше правила толкова пъти навремето. Погали косата му както някога и му прошепна същите думи:
- Джон, опитай се да имаш вяра. Трябва да вярваш, че за всичко това има някаква причина, че има причина за всичко, което ни се случва, дори за лошите неща. Бог е...
Джон надигна глава и рязко се изправи.
- Не, мамо, грешиш! Навремето също не беше права, не си права и сега! Нямаше никаква причина да бъда непрестанно бит от онези побойници и няма причина Грейси да бъде отвлечена от някакъв болен перверзник! За всичко това няма никаква причина, предначертание или велик план - не е нещо, замислено свише! Това са случайни жестокости. Просто лоши хора вършат безчестия. Ходиш на църква и вярваш в глупостите, с които отец Ранди ти пълни главата, но те пак си остават глупости! Празни дрънканици.
Джон се изправи и излезе. Кейт Брайс скри лице в дланите си и заплака, защото не можеше да помогне на сина си, както не бе могла да му помогне и в детството.