Райън се поколеба. Не стигаше до никъде с нея. Разбира се, още не й беше казал за снимката с детска порнография. Поколеба се дали да й каже, но реши, че така или иначе, тази информация ще изникне по време на процеса и дори по- рано. Следователно няма да излезе, че я тревожи умишлено. Тя може би щеше да осъзнае, че съпругът й е виновен, и щеше да го принуди да направи самопризнания. Пол Райън отчаяно се нуждаеше от самопризнания, за да запази работата си. Той извади снимката от чекмеджето на бюрото си и я постави в скута си.
- Мисис Дженингс, съпругът ви интересува ли се от порнография?
- О, не, никога не ме е карал да правя такива неща... Е, веднъж ме помоли за френска любов, но аз му отвърнах, че е грях. Оттогава не ме е молил.
- Не, ъъъ, искам да кажа, има ли порнографски материали вкъщи, нали се сещате, списания, филми?
- Не, той дори вече не получава „Плейбой“, откакто прие Господ в живота си.
- Някога притежавал ли е детска порнография?
- Не!
- Мисис Дженингс, открихме това в колата на Гари.
Райън постави снимката на бюрото и бавно я плъзна към нея. Очите й се впиха в образа, устата й се отвори, но от нея не излезе звук. Погледна към Райън, после обратно към снимката. Най-накрая проговори.
- Това е било намерено в колата на Гари?
- Да, госпожо.
Тя пребледня. Постави ръце на бюрото и се отблъсна от стола. Още не беше се изправила, когато изведнъж изохка и притисна закръгления си корем ниско долу. Присви се и изпищя от болка. После припадна.
Мили боже!
Райън се втурна към нея. По голите й крака имаше кръв.
- Извикай лекар! - изкрещя на секретарката си.
По отношение на престъпници от трето рисково ниво няма основания за притеснения, че индивидът представлява сериозна опасност за обществото или ще продължи да извършва криминални сексуални деяния.
Гари Дженингс беше престъпник от трето рисково ниво. Елизабет беше влязла в базата данни за извършители на сексуални престъпления в сайта на Тексаския департамент за обществена безопасност. Написа името Дженингс, Гари в прозорчето „търсене“ и клики а с мишката. На монитора се появи снимката на Дженингс и данните за него.
ДЖЕНИНГС, ГАРИ МАЙКЪЛ
№ 156870021
ДАТА НА РАЖДАНЕ 10/03/1979
РИСКОВО НИВО 3
ПОЛ мъжки
РАСА бяла
ТЕГЛО 70 кг
КОСА руса
ВИСОЧИНА 170 см
ОЧИ сини
НОМЕР ОБУВКИ 40
ПСЕВДОНИМИ няма
НАСТОЯЩ АДРЕС 1100 Ингьрстейт, № 45 Оуквил Апартмънтс, Ап. 121 Поуст Оук, Тексас 78901
ДАННИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ: непристойни действия с малолетна, сексуален контакт
БРОЙ ДЕЯНИЯ: 1
ПОЛ НА ЖЕРТВАТА: женски
ВЪЗРАСТ НА ЖЕРТВАТА: 16 г.
ДАТА НА СЪД. РЕШЕНИЕ: 08/07/1998
ПРИСЪДА: 1 година, условна
СТАТУТ: освободен
В щата Тексас живееха четирийсет и две хиляди регистрирани извършители на сексуални престъпления. Един от тях беше отвлякъл и убил дъщеря й.
„БрайсУер.ком“ се помещаваше в един изоставен магазин за хранителни стоки в невзрачен търговски център от друг ата страна на магистралата срещу изобилието и богатството на Брайъруик Фармс. Специален агент Юджийн Девро, заедно с агенти Стивънс и Йоргенсон, последва бащата на жертвата през автоматичните стъклени врати. Бяха дошли да проверят работнотс място на Гари Дженингс и служебното му досие.
Подобното на пещера пространство наистина представляваше празен хранителен магазин. Големи неонови табели - МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ, МЕСО, ХЛЯБ, АПТЕКА, ВИДЕО, все още осветяваха стените. От тавана още висяха флуоресцентни лампи, все още личаха следите от някогашните рафтове с надписи на продукти. Вместо самите рафтове сега имаше редици от ниски кабини, над които се виждаха главите на служителите. Млади мъже и жени, буквално още момчета и момичета, се плъзгаха край тях на кънки или скутери, със слушалки на главите. Ушите и носовете им бяха украсени с обеци, ръцете и глезените им с татуировки, а косите им бяха във всички цветове на дъгата. Някои бутаха пазарски колички, пълни с поща или кутии; всички бяха облечени като за рок концерт, а не за работа. Девро още не беше видял човек над двайсет и пет гоцишна възраст. Офисът на тази компания за високи технологии приличаше по-скоро на кафенето в гимназията на дъщеря му през голямото междучасие. А бащата на жертвата приличаше повече на кльощав тийнейджър, отколкото на главен изпълнителен директор на компания, струваща милиарди долари.