Джон ядеше вечерята си с лъжица: няколко натрошени шоколадови бисквити „Орео“, залети с прясно мляко. Любимата му храна, но сега не усещаше никакъв вкус.
Защото в него вече нямаше живот. Просто извършваше необходимите действия подобно на онези създания от Лабораторията за хуманоидни роботи на Масачусетския технологичен институт. През целия ден бе ангажиран с привидно човешки дейности — ядеше, ходеше, заведе агентите на ФБР до офиса си, - но сякаш не го движеше съзнателна човешка мисъл.
В главата му беше единствено Грейси.
Той изплю част от напоените бисквити в кухненската мивка, купчинка безполезна тъмна каша. Като живота му.
- Искате ли и пържен боб с поръчката?
Във вторник треньорът Уоли пое късната смяна на прозорчето за автомобили в „Тако Хаус“ на междущатската магистрала. Стоеше в малката будка и вземаше поръчките на шофьорите, дошли да изгълтат набързо едно бурито, чалупа или тако; пъхваше поръчката в хартиен плик, връщаше ресто и задаваше на всеки клиент един и същи въпрос:
- Искате ли и пържен боб с поръчката?
През високоговорителя се чу: „Не!“
Уоли отвърна:
- Това прави седем и двайсет и три. Моля, приближете колата към прозорчето.
Уоли Фейгън натисна копчето и изключи високоговорителя, взе един плик и отиде в кухнята.
- Хей, Уоли, ти си нашата гордост, човече! - подкачи го Хоакин Харамильо, нощният готвач. - Браво, че вкара онзи педофил в затвора.
Хоакин размаха огромен черпак и накапа пода с пържен боб.
- Човече, ако някое копеле вземе да закача моите момичета...
Хоакин продължи да нарежда като същински рапър, докато изсипваше върху две тортили пържен боб, после ги поръси с настъргано сирене „Чедър“, нави ги на рупо и ги затъна в салфетки с емблемата на „Тако Хаус“.
- ...ще свия оная му работа на бурито, ще му ливна малко чили и ще го дам на кучето си, човече.
Хоакин си въобразяваше, че е измислил голяма смешка.
- Разбираш ли кво ти казвам, човече?
Уоли кимна, пъхна в плика рулата със сирене и боб, добави картофките и салцата и пусна две пакетчета лют сос „Доктор Пепър“. Върна се в будката и се протегна през прозореца да вземе парите; подаде рестото на клиентите - зад волана седеше мъж, а жената до него се наведе и погледна Уоли.
- Вие сте треньорът на Грейси, нали?
Уоли кимна.
- Поздравявам ви, че тикнахте онзи перверзник където му е мястото - каза тя.
Мъжът се присъедини към думите й с вдигнат палец.
Уоли им подаде пликчето с храната. Те го взеха, махнаха му и си тръгнаха; на задното им стъкло имаше лепенка с лика на Грейси и надпис „Изчезнало дете“. Уоли вяло им махна. Почувства, че му се гади, и то не заради буритото на Хоакин, с което се бе натъпкал преди малко; стомахът му се свиваше от съмнения. Нещо с Гари Дженингс не беше съвсем точно. Ала не беше сигурен какво е то.
Уоли непрекъснато разиграваше петъчната вечер в мислите си, като се опитваше да разбере какво у Дженингс не пасва: След мача той стои с отбора недалеч от павилиона, ближе черешовия сладолед от фунийката... Грейси изтичва покрай него... Русокосият синеок мъж с черна шапка и карирана риза се приближава и казва: „Аз съм чичото на Грейси. Майка й, моята сестра, ме изпрати да я взема. Баба й получи инсулт. Къде е тя?“ Уоли отговаря: “Отзад.“ - „Натам ли?“ - пита мъжът и сочи с дяс- ната си ръка, а пръстите му...
Високоговорителят прогърмя. Поредният клиент. Уоли протегна дясната си ръка, натисна копчето на високоговорителя с показалец и попита:
- Искате ли и пържен боб с поръчката?
Изведнъж замръзна.
- Това е!
Вик Нийл вече шест години беше съдружник в „Крейн Макуортър“, престижна юридическа фирма на Уолстрийт с 1900 служители, и сега беше прехвърлен в даласката кантора на фирмата. Той погледна към най-новия си клиент, свит като ембрион върху нара в затворническата килия, с лице към бетонната стена.
- Дженингс - провикна се пазачът, - адвокатът ти е тук.
Дженингс не помръдна. Пазачът сви рамене, отвори вратата на килията, пропусна Вик, след това затвори и заключи. Вик придърпа металния стол към нара, седна, вдигна куфарчето на коленете си, отвори го и извади жълт тефтер и химикалка. Затвори куфарчето и написа в горния край на листа: Гари Дженингс/ „Щатът Тексас срещу Гари Дженингс“/99999-9909. Името на клиента, другата страна по делото и сметката на клиента, в този случай номерът на маркетинговата сметка на фирмата. Беше възприел този навик още от първия ден в кантората; никой адвокат от „Крейн Макуортър“ не си мръдваше пръста, преди да напише номера на сметката на клиента.