Разбира се, този клиент нямаше да получи сметка. Фирмата беше поела този случай pro bono. Рекламен трик, който бе залегнал в маркетинговата програма на „Крейн Макуортър“, естествено. Един шумен процес, в който се иска смъртно наказание, гарантираше безценна реклама на кантората и адвоката, поел случая. Както старият Макуортър неведнъж беше казвал: „Клиентите не могат да те наемат, ако не те познават.“ И тъй като броят на адвокатите, които шареха между Вашингтон и Лос Анджелис в търсене на клиенти, вече надхвърляше един милион, необходимостта да бъдеш известен придоби епидемичен характер сред адвокатската колегия.
Човек вече не можеше да се обърне, без да се натъкне на някой адвокат, който отчаяно се опитва да стане известен. В името на маркетинга адвокатите се промъкваха във всеки градски съвет, общинска комисия, граждански комитет, благотворителни организации, църкви, клубове, конфликти, кризи, полемики, безредици, коридори на властта или случаи с широк обществен отзвук. Вик Нийл имаше афинитет към шумните процеси, особено при вероятност от смъртно наказание; наскоро се беше прехвърлил в кантората на фирмата в Далас, защото щатът Тексас екзекутираше затворници по-бързо от самия Саддам Хюсеин в апогея си. Когато тази вечер му се бяха обадили, той веднага прие възможността да представлява един сексуален насилник, застрашен от смъртоносната инжекция.
По съвет на своя маркетингов консултант „Крейн Макуортър“ бяха започнали да приемат дела с вероятност за смъртна присъда година след като Вик се присъедини към компанията. Първоначално кантората поемаше само обжалвания, дезинфекцираната версия на престъплението. Прочитането на стенограмата на един жесток процес за убийство беше значително по-лесно от четенето на съдебен трилър и адвокатите на компанията, възпитаници на Бръшляновата лига, не бяха изправени пред необходимостта да се срещат очи в очи с хладнокръвни убийци. Апелативните съдилища разглеждаха само технически въпроси на правото, независимо дали обвиняемите наистина бяха виновни, макар че, естествено, нямаха никакви съмнения относно тяхната вина. За голямо разочарование на компанията случаите на обжалване не предизвикваха почти никаква публичност, което всъщност не беше толкова изненадващо, като се има предвид, че те се задвижваха година-две след присъдата, когато жертвата отдавна беше избледняла в късата памет на обществото. Моментът да се постигне максимална публичност при едно жестоко убийство беше по време на процеса, когато емоциите и интересът на медиите бяха в разгара си. И така „Крейн Макуоргьр“ започна да поема дела в началния етап, за да участва в процеса. Вик беше поел първия си клиент, застрашен от смъртна присъда, преди четири години; шестия пое това лято - някакъв негър, обвинен в изнасилване и убийство на бяла жена в Марфа, Тексас, в забравения от бога Западен Тексас. Процесът беше продължил десет дни; десет дни на четирийсетградусова жега, на пиене на сода след обедите с мексиканска храна и пържено пиле, десет дни на пресконференции на стълбите пред съда на окръг Президио след свидетелските показания, а десетки журналисти и телевизионни камери - дори на Би Би Си - бяха насочени към Вик Нийл, защитник на потиснатите!
Най-много му харесаха репортажите на Би Би Си, чийто кореспондент винаги казваше нещо от сорта на: „Аз съм Иън Смайт и се намирам в Марфа, щата Тексас, самотно прашно градче насред огромния пустинен пейзаж, известен като Западен Тексас, градче, което може да претендира за известност единствено поради факта, че Елизабет Тейлър и Рок Хъдсън са снимали тук филма,,Гигантът“ през 1955 година. Днес, петдесет години по-късно, тук се разиграва още една американска драма. В главната роля е младият и елегантен адвокат от Ню Йорк Вик Нийл, който се бори да предотврати екзекуцията на поредния беден негър...“ Това дело беше превърнало Вик Нийл във „виден“ съдебен адвокат. Обвиняемият - как му беше името? - беше осъден и екзекутиран миналата година. Каквато съдба очевидно очакваше и този обвиняем.
- Гари.
Никаква реакция.
- Гари, аз съм Вик Нийл, твоят адвокат. Назначи ме съдът.
Дженингс бавно се обърна, надигна се и седна.
- По дяволите, какво е станало с лицето ти? Ченгетата ли те пребиха?
Дженингс поклати глава.
- ФБР? Още по-добре.
Ново поклащане на главата.
- Майката - каза Дженингс.
- Майката? Елизабет Брайс те е... и ти е причинила това?
Гари кимна.
- Освен това ме изрита в топките.