- Ох.
Вик беше чувал за Елизабет Брайс - защитник на богаташи, твърда като скала, с пиперлив език и страхотно тяло. Защитата по наказателни дела беше мъжко поприще, в което тя се вписваше идеално.
- В такъв случай май не можем да се възползваме от това. - Вик прелисти бележките си. - Наистина ли си имал акции на стойност един милион долара?
Дженингс кимна.
- И си захвърлил парите на вятъра, за да правиш секс с малолетната дъщеря на шефа ти? Можем да пледираме за невменяемост.
Малко черен хумор за разчупване на леда. Вик се засмя, Дженингс - не.
- Целта ни, Гари, е да те спасим от смъртната присъда. Затова трябва да покажеш малко разкаяние. Ще се хареса на съдебните заседатели. Като начало можеш да кажещ на полицията какво си направил с тялото на момичето.
- Не съм я отвличал!
Вик се облегна в стола и въздъхна. Колко пъти беше чувал тези думи? Всеки обвиняем, застрашен от смъртна присъда, когото беше представлявал, беше напълно и абсолютно невинен - натопили са ме! — до момента, когато усетеше затегнатите ремъци и убождането на иглата. Тогава започваше да се моли на бог да му прости, че жестоко е умъртвил едно четиричленно семейство например, за да си купи стерео уредба.
- Знаеш ли, Гари, ако лъжеш адвоката си, няма да мога да ти помогна. Разбери, в твоя случай не стои въпросът дали ще те осъдят или оправдаят, въпросът е живот или смърт. Твоят живот или твоята смърт. Една доживотна присъда без право на обжалване ще бъде голяма победа, като се имат предвид неоспоримите доказателства срещу теб.
- Искам да се подложа на детектор на лъжата!
- Добре, Гари, може да се подложиш. И когато се провалиш и прокурорът разкаже пред целия свят, че не си издържал теста, тогава със сигурност ще получиш смъртна присъда, защото всички съдебни заседатели ще знаят, че си виновен, още преди процесът да е започнал. Няма да можем да разчитаме дори на един-единствен съдебен заседател, за да те отървем с доживотна присъда.
- Но аз не съм го направил! Натопили са ме! Защо не намерите човека, който е сложил снимката и фланелката в колата ми и който й е звънял от телефона ми? Аз съм невинен!
- В колата ти има следи от нейната кръв и ти твърдиш, че си невинен?
- Кръвта на Грейси?
Вик кимна.
- От ФБР потвърдиха, че е нейна, чрез ДНК тестове. Медиите вече са разбрали, но информацията ще бъде съобщена официално утре, непосредствено преди призоваването ти в съда. Така че изобщо не си мисли за излизане под гаранция. Това тук е твоят дом, приятел.
- Но как кръвта на Грейси е попаднала в колата ми?
Каква невинна физиономия докарваше този тип! Вик едва не се разсмя.
- Спести си изпълнението ала О. Джей Симпсън за пред съда, Гари. Никой не беше сложил кръвта в бялата му лимузина и никой не е сложил кръв в твоя черен пикап.
Вик погледна часовника си и се изправи.
- Виж, трябва да тръгвам, ще се видим на предварителното заседание. Ще ме интервюира Синтия Макфадън от „Найтлайн“ и ще роптая пред нея срещу срещу смъртната присъда. Накрая тя ще реве като бебе за шишенцето с мляко.
За телевизионните екипи тази нощ беше като нощта след президентските избори. Всички бяха фокусирани върху една тема: Грейси Ан Брайс. Непознати отвличат деца да се гаврят с тях. Отвлеченото дете обикновено бива убито в следващите три часа. Кръвта на Грейси в колата на Дженингс. Предполага се, че е мъртва. По всеки канал звучаха същите думи, отново и отново, и отново. Елизабет плачеше в леглото, когато Джон влезе в спалнята им. Тя изключи звука на телевизора и бързо избърса лицето си.
Джон се вмъкна в своята баня, без да промълви дума. Тя увеличи звука и смени канала. Превключи на „Найтлайн“. Назначеният от съда адвокат на Дженингс не твърдеше, че клиентът му е невинен, а само че смъртното наказание е варварско. Как можеше да представлява един педофил убиец? Нейните виновни клиенти крадяха само пари, не детски живот.
Петнайсет минути по-ьсьсно Джон излезе от банята, облечен в карирана пижама. Косата му беше мокра и сресана назад. С тези черни рамки на очилата приличаше на кльо- щаво копие на героя от комиксите Кларк Кент. Тя отново изключи звука на телевизора. Той се приближи до леглото и поспря, сякаш искаше да каже нещо, после се разколеба и тръгна към вратата.
Две нощи беше спал в стаята на Грейси; Елизабет го изгони от спалнята им онази вечер и го замери с дистанцион- ното управление. Яростта. Сега обаче тя се чувстваше уплашена и самотна. Предполагаше се, че детето й е мъртво - Господи, кръвта й бе намерена в колата на онзи тип! – и тя имаше нужда някой да я прегърне, но не се осмеляваше да помоли мъжа си, не и след онова, което тя му причини. Което яростта й му причини.