Ако го помолеше, той щеше да дойде и да я прегърне. Щеше да й каже, че я обича. Щеше да й прости. Винаги й прощаваше. Ако тя можеше да забрави миналото... Да го забрави ли? По-скоро ако можеше да избяга от миналото си - тогава може би щеше да обича Джон така както той я обичаше. Той жадуваше за любовта й и тя често осъзнаваше, че иска да му я даде. У Джон Р. Брайс имаше нещо, нещо под фасадата на отвеян гений. Нещо, достойно за обич. Но тя не можеше да го обича, докато мразеше самата себе си. Миналото й не го позволяваше.
Джон спря до вратата и се обърна.
- Тя беше и моя дъщеря. И аз я обичах толкова, колкото и ти. - Той излезе и затвори вратата след себе си.
Бен стоеше на вратата на командния център. Агент Дев- ро си беше тръгнал, както и повечето от хората му. Младата агентка - Йоргенсон, доколкото си спомняше - беше пред компютъра си със слушалки на главата; разговаряше по телефона и записваше нещо. Но напрежението в командния център забележимо беше спаднало, сякаш битката беше приключила.
Бен остави разпечатката на обажданията на бюрото на Девро, очерта номер 3317, Айдахо Фолс, щата Айдахо, и написа в полето: Говорих с този Клейтьн Лий Тькьр. Твърди, че е видял русо момиче с двама мъже, единия с татуировка, мускулест, с черна шапка, на бензиностанцията му в неделя вечерта. Ако това е била Грейси, значи сте арестували грешния човек.
В затвора лежеше погрешно арестуван човек, а Грейси беше в Айдахо, където беше студено, дърветата се извисяваха в небето и снегът покриваше земята като бяло одеяло. Надали ФБР щяха да пуснат Дженингс въз основа на съня на Бен. Щом обаче Клейтън Тъкър идентифицираше двамата мъже - или татуировката, или Грейси - по снимките на ФБР, щяха да го пуснат. Ако не веднага, то със сигурност щеше да стане, след като Дженингс си вземеше адвокат и минеше през детектора на лъжата.
Бен Брайс беше прекарал шест месеца във военнопленнически лагер; предполагаше, че една нощ в градския затвор няма да убие момчето.
- Господи, човече, тя наистина те е бъхтила!
Джим Боб Башам, нощният надзирател, гледаше откачения перверзник през металните решетки. Той се беше отпуснал върху нара в килията и плачеше, заровил глава в ръцете си. Вестта за побоя, който му беше нанесла майката, обиколи целия град.
- Как са ти топките? Не ти ли иде да си изповръщаш червата след тоя ритник? Мамка му, на мен ми причернява само като си помисля.
Перверзникът не реагира. Джим Боб реши, че повече няма да е мил с него.
- Дженингс, ако бях на твое място, щях да се моля да ми дадат смъртна присъда.
Перверзникът вдигна глава.
- Разбираш ли, така ще те отделят от останалите затворници, докато те екзекутират. Ако обаче получиш доживотна, ще лежиш с гангстери, араби, латиноси, гейове. Те с удоволствие ще ти пробват задника, и то не като майката.
Дженингс го погледна объркано. Тъпакът не разбираше какво му се говори. Джим Боб реши да му го обясни по-ясно, тогава перверзникът може би щеше да го разбере.
- Онези типове ще те чукат в задника по пет пъти на ден, приятелко. Като свършат с теб, дупката ти ще е като водосточна тръба.
Джим Боб се изхили доволно и се отдалечи по празния коридор.
Водосточни тръба, добре го измисли.
- Да - изкрещя той към перверзника, - те обожават педофилите.
Минути по-късно Гари Дженингс беше сам в тъмната затворническа килия, в която се процеждаше само червената светлина на табелите за аварийния изход.
Бяха му нужди осем години, смъртта на баща му, преместването в друг град, бракът с Деби и новата работа, за да превъзмогне онзи инцидент в колежа. Или поне така си мислеше. Сега обаче знаеше, че това е невъзможно. Никога нямаше да превъзмогне и случилото през последните 24 часа.
На следващата сутрин щяха да го отведат в съда, през тълпа от репортери с камери, където официално щяха да го обвинят в отвличането, изнасилването и убийството на Грейси Ан Брайс. Лицето му отново щеше да се появи по националната телевизия: Гари Дженингс, педофил, изнасилван, убиец. А Деби - милата сладка Деби не заслужаваше това. Те обаче щяха да тикат камерите в лицето й и да я представят като „съпруга на педофил, изнасилван и убиец“, бременна с детето им, което завинаги щеше да бъде заклеймено като дъщерята на педофила, изнасилвана, убиеца.