Винаги се намира на кого да стоварят вината.
Уоли избра втория вариант. Той взе личните си вещи от пластмасовия контейнер, върна ги в джобовете си и излезе от сградата, заричайки се да отнесе тайната си в гроба.
Беше седем часът сутринта тексаско време, което означаваше че на борсата в Ню Йорк е осем. След деветдесет минути компанията „БрайсУер“ щеше да пусне акциите си, за да се сбъднат мечтите на нейния създател. Основателят на компанията, президент и изпълнителен директор, председател на борда на директорите и творчески гений, Джон Р. Брайс, който притежаваше докторска степен по алгоритми от Масачусетския технологичен институт и коефициент на интелигентност 190, лежеше смазан на дивана в кабинета в своя дом. Беше се свил под едно одеяло с емблемата на бостънските „Ред Сокс“. Момчешкото му лице беше заровено в плътните гънки на меката кожа, където облегалката на дивана се съединяваше със седалката. Питаше се каква е причината жена му да не го обича.
А той беше сигурен, че тя не го обича.
Бяха правили секс точно 249 пъти - по два пъти месечно през десетте години и четири месеца от брака им и веднъж преди да се оженят. Когато човек го изречеше на глас, звучеше страшно много, далеч повече, отколкото си беше мечтал в института - веднъж на всеки петнайсет дни. Но пък питчерите от Висшата лига забиваха всеки пети ден. Само за статистиката, през същия период от време Роджър Клемънс беше изиграл 302 мача!
Той не вярваше, че Елизабет харесва секса с него, още по-малко пък, че изпитва оргазъм. Но го беше страх да попита. Малкия Джони Брайс беше попитал единствената си друга сексуална партньорка, шестнайсетгодишна проститутка, която беше преспала с всички синове на военните във Форт Браг, дали е получила оргазъм. Тя се беше изсмяла в лицето му.
- На мен са ми нужни повече от пет секунди, жребецо.
Сексът не беше компютърна игра.
За него обаче сексът беше компютърна игра, след като женските оргазми, бяха толкова необикновени, да не говорим колко капризен бе хардуерът и колко дълго трябваше да се настройва чувствителният софтуер. По женското тяло не можеше да насочиш мишката и да кликнеш. Нямаше клавиш „помощ“, нито „вълшебник“, който да го изведе стъпка по стъпка до желаното изпълнение. Ето защо се насочи към технически решения, дори си купи наръчник - „Женският оргазъм“ - и за своя изненада осъзна, че написването на 25 000 реда код беше фасулска работа в сравнение с довеждането на една жена до оргазъм. Джон Р. Брайс обаче не се отказваше лесно. Той впрегна изключителната си интелигентност, за да изучи магията на оргазмите, защото беше сигурен - както бе сигурен в своя компютър, - че ако успее да докара Елизабет Брайс до оргазъм само веднъж - един-единствен път, - то пренебрежителното й отношение към него мигновено щеше да се превърне в дълбока любов.
Компютърните маниаци също се нуждаят от любов.
Беше изучил прег оръчителните техники в наръчника, все едно се готвеше за последния си изпит в Масачусетския технологичен институт, прилагайки нова техника на всеки две седмици, докато не ги изпита всички; той дори решаваше алгоритми наум по време на секс, за да предотврати преждевременното еякулиране. В света на хакерите тази техника беше позната като „метода на звяра“ - изпробването на всяко възможно решение към един проблем, докато се откриеше вярното. Беше прилагал този метод много пъти в работата си, и то с голям успех. Но не и с Елизабет. Нямаше съмнение, че вината е в оператора, той просто не беше годен да изпълни мъжествената задача по докарването на една красива и сложна жена като Елизабет до разтърсващ оргазъм. Джон Р. Брайс нямаше никаква идея къде греши.
По време на редките случаи, когато смяташе, че техниките като че ли й въздействат, когато усещаше, че тялото й откликва на неговия хардуер, точно в момента когато сметнеше, че тя е на ръба на мощен взрив, Елизабет сякаш замръзваше, все едно той беше издал неразрешена команда и контролният й панел затваряше програмата. Той изпразваше съдържанието на дискетата си и я изваждаше, тя ставаше от леглото и се заключваше в банята, оставяйки го да се тормози от необяснимия си провал. Защо жените не се раждаха с прозорче, което поне да насочва към причината за грешката?