- Искам да го видя - настоя жената.
Началникът я огледа, въздъхна и бавно кимна. Направи знак на полицая от пропуска, който се изправи и поведе жената по коридора, през охранявани врати, до малкия затвор. Двама служители на кметството я разпознаха и бързо изърнаха поглед. Още от входа на затвора жената видя няколко полицаи и агенти на ФБР, които стояха пред отворената врата на една килия, където някакъв фотограф правеше снимки от различни ъгли. Жената се приближи и обектът на фотографа бавно влезе в полезрението й: тялото на Гари Дженингс висеше безжизнено от противопожарната тръба.
Полицаите погледнаха жената и после началника си в очакване на нареждания. Той направи знак с глава; полицаите се отдръпнаха и пропуснаха жената в килията.
Елизабет пристъпи към Дженингс, увиснал от тавана по бели долни гащи. Очите му бяха подпухнали, лицето му беше бледо, а голите му крака бяха отекли. Гледайки мъжа, който беше отвлякъл, изнасилил и убил единствената й дъщеря, тя изпита завист. Неговите демони бяха изчезнали. Нейните я бяха наобиколили. Защото сега никога нямаше да научи. Елизабет Брайс удари трупа и той леко се залюля.
- Мамка ти! Отнесе я със себе си в гроба!
- Кретенът е умрял? - попита Сам с уста, пълна с „Чи- риос“.
- Да - отвърна Кейт.
- Полицаите ли го застреляха?
- Не. Той... просто умря.
- Ами как ще пусне Грейси, като е умрял?
- Не знам.
- Скрил ли я е някъде?
- Не знам.
- Да не я е завързал?
- Не знам.
- Тя кога ще се върне?
Кейт отиде до Сам. Седна до него и хвана личицето му. Как можеше да му каже, че Грейси никога няма да се върне вкъщи?
- Бабче, защо плачеш?
- Защото не знам какво става с Грейси.
Сам също заплака.
- Но знаеш, че не е умряла или нещо такова, нали? Нали, бабче?
14:55 ч.
- Искам да погреба дъщеря си - тихо каза майката.
Специален агент Юджийн Девро седеше зад бюрото си в командния център. Последната среща със семействата винаги беше трудна, особено когато тялото на жертвата не беше открито и вероятно никога нямаше да бъде. Семействата изпитваха нужда от усещането за окончателност, което погребението носеше. Като баща той уважаваше болката им, че не са успели да се сбогуват с детето си; като агент на ФБР обаче трябваше да поеме следващия случай. Иначе мъртвите деца щяха да го докарат до лудост.
- Претърсихме около сградата на Дженингс. Не открихме нищо. Съжалявам.
- Значи това е всичко?
- Мисис Брайс, началникът на полицията отговаря за случая и той го приключи. Нямам независима юрисдикция, за да продължа разследването. А и ресурсите на ФБР не са безкрайни. - Лицето й посърна. - Мисис Брайс, проведохме възможно най-обширното търсене. Наградата, която обявихте, широкият обществен отзвук... Ако беше жива, някой щеше да я забележи. Обикновено откриваме тялото с помощта на похитителя. Със смъртта на Дженингс надали някога ще успеем да го открием. Съжалявам.
Той не спомена, че тялото на дъщеря й може да бъде открито някой ден, след година или две, от турист или ловец, или фермер, или строителни работници; но тогава то щеше да бъде разложено до неузнаваемост.
- Ами всички хора, които твърдят, че са я видели? - попита майката.
- Мисис Брайс, преди да предложите наградата, никой не се беше обадил. През двата дена, след като я оповестихте, получихме над пет хиляди обаждания. Отделихме около хиляда, останалите просто не звучат правдоподобно.
- Ами Клейтън Лий Тъкър от Айдахо? - обади се Бен. - Няма ли да го проверите?
Девро се почувства обиден от намека на полковника, че не е направил всичко възможно, за да открият Грейси.
- Полковник, никога не бих пропуснал да проверя подобна следа. Изпратихме снимка на Грейси и увеличените снимки на заподозрените от мача в офиса ни в Бойзи. Събудих един от агентите там в пет часа сутринта, за да отлети до Айдахо Фолс и да разпита мистър Тъкър още тази сутрин. - Девро сложи очилата си и разтвори една папка на бюрото. - Агент Дан Къри току-що изпрати по факса доклада си. Мистър Тъкър не е могъл да разпознае Грейси и мъжете, нито пък... - Щеше да каже „татуировката“, но си спомни обещанието към полковника. А и татуировката вече не означаваше нищо. - Нито пък каквото и да било друго.
На лицето на полковника се изписа изненада.
- Полковник, в доклада на агент Къри пише също, че мистър Тъкър е искал да обсъдят дали правителството проследява НЛО в Айдахо, тъй като според него непрекъснато се появявали. Освен това според доклада мистър Тъкър признава, че след смъртта на съпругата си пие доста често. — Той поклати глава. — Това е проблемът с големите награди, обаждат се всякакви откачалки.