Джон Р. Брайс имаше състояние от два милиарда долара.
Това беше денят, за който беше мечтал, откакто се помнеше - като тийнейджър, който очаква с нетърпение деня, в който ще изгуби девствеността си, деня, в който ще се превърне в мъж. Днес трябваше да бъде този ден за Джон Р. Брайс. Сега обаче, докато стоеше в семейната спалня в имението си за 3 милиона долара и гледаше отражението си в огледалото, той все още виждаше Малкия Джони Брайс.
Не беше намерил мъжествеността си на Уолстрийт; вероятно щеше да я намери в Айдахо.
Беше се опитал да си представи живота без Грейси. Не можеше. Не искаше такъв живот. Раждането на Грейси ги беше сближило; смъртта й щеше да ги раздели. Елизабет щеше да го напусне и да вземе Сам. Семейството му, тази тънка нишка, която го свързваше с реалния свят, заплашваше да се скъса и той би дал всеки цент от новото си богатство, за да спаси това семейство.
Парите му обаче не можеха да опазят семейството му. Знаеше, че единствената му надежда е един пияница. Бен Брайс му предлагаше надежда. Надеждата, че Грейси е жива, че един ден може да се върне. Надеждата, че баща й може отново да обгърне съвършеното й личице с ръце и да си мисли колко е прекрасна. Съзнаваше, че в копнежа му няма логика. Нито здрав разум. Имаше единствено чувства. И вяра. Джон беше чел за болни от рак, които отиваха в Мексико, за да се подлагат на клизми и други знахарски терапии, надявайки се на някакво чудо. Беше се питал колко отчаян трябва да е човек, за да направи подобно нещо, да пропътува хиляди километри с надеждата за чудо. Сега знаеше.
И така, Джон Р. Брайс щеше да се изключи от своя виртуален свят и да се впусне в истинския, преследвайки мечтата на Бен и дъщеря си. И надявайки се.
За първи път в живота си Джон Брайс щеше да последва баща си.
Имението беше потънало в мрак и тишина, сякаш скърбеше. Агентите на ФБР си бяха тръгнали. Всички се бяха усамотили в стаите си, за да размишляват над живота си без Грейси. Всички освен Елизабет.
Тя беше в киносалона и гледаше късните новини. Един похитител на деца беше мъртъв. Щеше да бъде погребан на следващия ден. Животът щеше да продължи. Но не и животът на Грейси. Не и животът на майка й.
Дъщеря й беше мъртва.
Злото отново беше победило.
Бен лежеше в леглото; единствената светлина идваше отвън. Ръцете му бяха скръстени под главата, а умът му беше изпълнен с въпроси: Защо Клейтън Лий Тъкър не е разпознал Грейси, мъжете и татуировката? Наистина ли е луд? И защо телефонът му даваше заето по цял ден и цяла нощ? Защо двамата мъже бяха завели Грейси в Айдахо? Но най- притеснителният въпрос беше дали миналото му се е завърнало да преследва Грейси?
Вратата на къщата край басейна се отвори и Кейт надникна вътре.
- Бен?
- Да.
Кейт се приближи и седна на края на леглото; загледа се в ръцете си и започна да си играе с колана на халата си. Той я изчака да събере сили да изкаже това, за което беше дошла.
- Бен, имал ли си друга жена?
- Не, Кейт, просто друга бутилка.
Тя се изправи, разтвори халата си и го остави да падне на земята. Отметна одеялото, легна до него и положи глава върху гърдите му. Кейт щеше да е там, когато той се събудеше на следващата сутрин.
Ден седми
Бен Брайс отвори очи и вместо да види куче, чакащо сутрешната си разходка, видя жена си, която спеше до него за първи път от пет години насам. Топлината на кожата й до неговата го накара да съжали за всичките изгубени години.
Утрото настъпваше и той трябваше да тръгва, но лежеше неподвижно; още не беше готов да се раздели с този миг. На младини, когато животът още не го бе смазал, той лесно пропускаше подобни моменти, убеден, че му предстоят много такива; сега се опитваше да задържи всеки миг възможно най-дълго. Прегърна жена си за последен път.
Спомни си първата вечер, когато Катрин Маккълоу беше легнала до него, на 6 юни 1968 година, в деня на сватбата им. Той беше на двайсет и две и беше младши лейтенант; тя беше на двайсет и беше девствена. Когато дойде при него и остави нощницата да падне от раменете й, той разбра, че никога няма да пожелае друга жена.
Но животът скоро започна да му нанася удари.
Кейт го беше напуснала, а сега той трябваше да я напусне. Внимателно се измъкна от леглото, за да не я събуди. Когато тя се размърда, той вече беше облечен и готов за път. Отиде при нея, седна на ръба на леглото и отмахна червените кичури коса от лицето й. Кейт отвори очи и се вгледа в неговите, сякаш се опитваше да прочете мислите му. Накрая каза: