- Тя наистина е жива.
Той кимна.
- Но защо? Защо я е отвлякъл?
Бен отвърна поглед.
- Не знам.
- Наистина ли не знаеш?
Кейт стана, облече халата и стегна колана около кръста си.
- Това има ли нещо общо с онази татуировка?
- Искаш да кажеш с войната?
- Да, с онази проклета война.
Бен се изправи и взе чантата си.
- Кейт, всичко има нещо общо с онази война.
Елизабет повърна жлъчка в тоалетната и отново пусна водата. Устата й киселееше; хранопроводът й беше възпален от зачестилото сутрешно повръщане. Все още на колене, тя взе шишето със зелена вода за уста, което сега държеше наблизо, отпи глътка, изжабурка устата си и изплю течността в тоалетната. Отпусна се на пода; усети хладината на мрамора по босите си крака. Опря глава върху седалката.
Още щом се събуди, съзнанието й се възползва от ранния час, когато беше най-уязвима, и започна отново да я измъчва с ужасяващи образи: безжизненото тяло на Грейси лежи в някоя канавка, мравки и червеи пълзят от замлъкналата й уста, лешояди кълват сините й очи, плъхове гризат красивото й лице...
Усети как червата й отново се бунтуват.
Преди седем дни Елизабет се беше облякла в тази баня с най-подходящия си костюм за спечелване на дело; онзи ден беше започнал като всеки друг, но беше завършил с изчезването на Грейси от живота й. Как беше възможно животът да се преобръща за части от секундата? Как можеше да е толкова несправедлив? Суров? Жесток? Зъл? Беше си задавала същите тези въпроси преди десет години. Тогава не намери отговорите, сега също не ги откриваше. Но тогава имаше Грейси. Сега нея я нямаше.
- Тръгвам.
Джон стоеше до вратата. Знаеше, че му се иска тя да го прегърне и да му каже, че го обича. Той се нуждаеше от това и тя имаше желание да откликне. Опита се да стане, но беше отмаляла. Той понечи да тръгне.
- Джон, аз...
Той се обърна. Никога не беше събирала сили да изрече тези думи. Не успя да ги изрече и сега. Злото беше отнело от живота й тази любов. Джон си тръгна.
Тя се подпря на тоалетната и отново повърна.
Бен и Кейт излязоха от къщата край басейна и видяха Джон застанал до един лъскав червен рейндж роувър. Беше облечен с дънки и памучен пуловер с надпис „МТИ“ и носеше маратонки. Изглеждаше също като в деня, когато тръгна за колежа.
- Идвам с теб, Бен.
Бен се протегна и стисна рамото на сина си.
- Разбирам желанието ти да дойдеш, синко, но това не е работа за теб.
Бен се обърна, но Джон го хвана за ръката.
- Знам, Бен. Това е мъжка работа, а аз не съм голям мъж, Но Грейси е моя дъщеря. И ако е жива, си я искам обратно.
Бен се канеше да нареди на Джон да си стои у дома, но зърна в очите му същото, което чувстваше в сърцето си: намирането на Грейси беше въпрос на живот и смърт, за него и за нея.
- Добре, сине, тръгваме заедно.
Бен влезе в колата. Кейт застана до Джон и го прегърна.
- Бъдете внимателни - каза тя. След това добави тихо, като си мислеше, че Бен не я чува: - Прави точно каквото Бен ти каже и може да си върнем Грейси. Той знае какво върши.
Пейзажът под тях беше безкраен и мрачен. Беше четвъртък и те летяха над Западен Тексас. Планът им беше да слязат в Албъкърки, да отидат с кола до хижата на Бен в Таос, да вземат нещата му - които, както той самият каза, не можеха да бъдат пренасяни в самолет - и оттам да се отправят към Айдахо Фолс, за да разговарят с Клейтън Лий Тъкър, последния човек, видял Грейси жива.
Ръцете на Бен бяха сплетени в скута му, очите му бяха затворени и дишането му беше бавно и равномерно. Стюардесата повдигна въпросително вежди към Джон, когато Бен не откликна на предложението й за кафе, чай или сок.
- Черно кафе и за двамата - отговори Джон.
Свали поставката на седалката пред Бен, а после и пред себе си. Стюардесата постави чашите с кафе в гнездата. Джон отпи от кафето си и предположи, че ще пътуват в мълчание, но Бен отвори очи.
- Благодаря ти, че позволяваше на Грейси да идва при мен. Разбрах, че Елизабет е била против, но ти си се застъпил.
Това всъщност беше единственият случай, в който Джон Р. Брайс се беше осмелил да противоречи на съпругата си.
- Последния път, когато я видях - продължи Бен, - отидохме с колата до Санта Фе да занесем една маса. Когато стигнахме, аз внесох масата в галерията, а тя остана отвън, да гледа как индианците продават стоката си на площада. На излизане я заварих да си приказва с някакъв стар навахо, все едно са най-добри приятели. - Бен леко се усмихна. - Носеше индианско украшение за коса. Усмихна се и ми помаха.