Бен се обърна към Джон. Очите му бяха влажни.
- Помниш ли последния път, когато видя лицето й?
Джон се облегна. Спомняше си.
Грейси дръпва Бренда и Сали, за да спрат. Изведнъж усеща колко е важно да се обърне и да погледне баща си. Отново я е обзело онова лошо чувство, като кошмар, който се случва наяве. Чувството, че ще й се случи нещо много страшно. Чувството, което изпитва вече повече от седмица винаги когато е навън през междучасието или по време на тренировка на футболното игрище, или на път за вкъщи след училище. Все едно някой я наблюдава. Дебне я.
Цялата й кожа настръхва.
Слънцето блести в очите й и тя примижава. Забелязва баща си, който я гледа от пейките до игрището. Обикновено когато лошото чувство я обземеше, тя заставаше до някой възрастен и чувството я напускаше. Но не и днес. Не и сега. Отчаяно й се иска да изтича при баща си.
- Хайде, Грейси - казва Бренда и я дърпа за ръката. - Няма да остане бананов сладолед, ако не побързаме.
Тя решава, че се държи глупаво, нещо, което майка й не позволяваше в къщата си. Та тя е насред огромна тълпа в парка след футболния мач. Не бива да се поддава на лошото чувство. Тук тя е в безопасност. Усмихва се и махва на баща си. Той й маха с телефон в ръка. Настръхналата й кожа се успокоява.
Трите стигат до павилиона и хванати за ръце, си проправят път през тълпата от деца и родители. Сали взема сладоледа си първа, после Бренда поръчва своя.
- Травестит!
Грейси се обръща към лиглата, застанала на два метра от нея, която й се подиграва, но без да има подкрепата на някой възрастен. Доста глупаво. Лиглата осъзнава грешката си. Тя поглежда ръцете на Грейси, които са свити в юмруци. Лиглата започва да отстъпва, после се затичва, но Грейси я сграбчва за косата, преди да заобиколи от задната страна на павилиона, където се оказват сами и устатият й баща не може да я защити. Юмрукът на Грейси се забива в носа на лиглата. Тя залита и пада по гръб на земята.
Каква слабачка! А е на единайсет!
Лиглата покрива с длан носа си и заревава като бебе. Поглежда към Грейси и очите й се разширяват от страх. Но тя не гледа Грейси, не се страхува от нея, а от...
Кожата на Грейси отново настръхва. Лошото чувство я връхлита. Обгръща я като дебело одеяло. Зад нея е. Диша в тила й. Тя рязко се извърта назад.
Нещо мокро покрива лицето й. Опитва се да го махне, но усеща някаква странна миризма. Всяко мускулче на тялото й започва да изтръпва и тя се чувства замаяна; ръцете й увисват, краката й се подкосяват, очите й се затварят. Сега тя сякаш плува и леко се поклаща. Не, не плува, някой я носи. Чува шумолене и припукване, сякаш някой стъпва по сухи съчки и листа.
Лошото чувство я носи през гората.
Съзнанието на Грейси помътнява, тя отчаяно се бори да измисли как да се спаси. Сеща се за Бен. Вика го, но от устата й не излиза звук.
Бен.
С последните си сили и воля Грейси вдига ръка, хваща колието си и го дръпва силно. Ръката й се отпуска и тя го хвърля. Сребърната звездичка на Бен.
Спаси ме, Бен...
...Някакво подрусване я събужда, но тя едва успява да отвори очи, само колкото да види, че наоколо е тъмно. Чува бръмченето на автомобилен двигател и усеща тътена на гуми по пътя под нея.
Лошото чувство я отвежда далече, далече.
Натежалите й клепачи надвиват волята й. Не може да държи очите си отворени. Тя отново потъва в онзи мрачен, тьмен свят...
И отново се съживява. Но е замаяна, сякаш не може да се разбуди напълно. Чува гласове. Надушва цигарен дим, храна и телесни миризми. Повдига й се, всеки момент ще повърне. Устата й е пресъхнала, но тя не облизва устни. Не помръдва и отваря очите си съвсем леко.
Сутрин е. Тя е в някаква кола, завита с грубо зелено одеяло, и лежи на задната седалка. Отпред седят двама мъже. Русата коса на шофьора се подава изпод черната му шапка; облечен е с карирана риза. Другият мъж е по-едър и късо подстриган, като мистър Блейк, учителя по физкултура, само дето косата му е сива. Преметнал е лявата си ръка на облегалката. Ръката му е огромна. На нея има нещо, което е виждала и преди.
Голямата глава на едрия мъж се извърта към русия и той казва:
- Този откачалник ще стане милиардер. - От устата му виси цигара. - Може би трябва да поискаме откуп за тази малка хубавица. На бас, че ще плати поне милион долара, за да си я получи обратно.