- Не е по-опасно от мен, когато не пуша, защото ставам адски нервен.
Сигурно е прав, мисли си Грейси.
Той й подхвърля шоколадова вафла, която пада на одеялото. Дори не е опакована! А одеялото сигурно е пълно с въшки.
Но тя е гладна.
Изправя се, като внимава да остане покрита с одеялото. Главата й тежи. Намира се в някакъв ван, който е голяма бракма: никакви меки седалки от истинска кожа и ламперия от черешово дърво, никаква стерео уредба и стелки в цвета на тапицерията, никакъв телевизор, вграден в таблото като в новия роувър на баща й.
Този ван е стар и има автобусни седалки вместо кресла, а по голия метален под се търкалят бирени кутии, фасове, смачкани на топка хартии и пликове от храна; облицовката на тавана виси на няколко места, парното определено не работи.
Тя поглежда навън. Намират се на паркинга на някакъв „Уолмарт“, далеч от дома й. Тя разпознава жълтите табели на останалите коли, точно като тази на джипа на Бен.
Те са в Ню Мексико.
Грейси взема вафлата и осъзнава, че не е завързана. Ръцете и краката й са свободни. Тя изгълтва вафлата на три големи хапки.
- Има ли още една? - пита тя още преди да преглътне последната хапка.
Мъжът се обръща и се навежда. Грейси се мята към вратата и отчаяно дърпа дръжката. Не става. Хвърля се към другата врата. Пак не става. Едрият мъж се обръща към нея и й подхвърля още една вафла.
- Не си прави труда, миличка. Вратите не се отварят отвътре. Не сме глупави.
Грейси се замисля дали да не оспори това твърдение, но се отказва. Оглежда близките коли. Може би ще успее да привлече нечие внимание, ако заблъска по стъклото и закрещи „Помощ“. Но наоколо няма никого... освен русия мъж, който носи кафяв плик и върви към раздрънканата кола с отвлеченото момиче.
Не изглежда много по-голям от момчетата във футболния отбор на гимназията. Баща й ги беше завел със Сам на прощалния мач на гимназистите миналия сезон; русият мъж е достатъчно симпатичен да бъде избран за крал на абитуриентския бал, само дето е облечен с карирана риза, която прилича на пижамата на баща й. На бал не се ходи с карирана риза.
Той отива до предната част на бракмата и вдига капака. Оттам излиза дим. Отдръпва се и започва да маха с ръка като баща й, когато се опитва да разпали барбеюото; след това отново пъха глава под капака. След малко го затваря с трясък и хвърля някаква жълта туба встрани.
Русият мъж избърсва ръце в ризата си, влиза в колата с кафявия плик и казва:
- Десет литра, а дори не сме на половината път до вкъщи. - Хвърля стек цигари към едрия, който веднага го разпечатва, точно както баща й се нахвърля върху кутия бисквити „Ореос“. След това подава плика на Грейси. Един от пръстите му е отрязан до кокалчето. Тя изпразва съдържанието на плика: розов анцуг.
Въздиша:
- Е, това, че ме отвлякохте, е достатъчно лошо, но сега майка ми направо ще побеснее.
- И защо? - пита русият.
- Защото ме принуждавате да нося дрехи от „Уолмарт“.
Русият мъж се изхилва, докато включва на скорост, излиза от паркинга и обратно на магистрала 666 на север, както гласи табелата.
- Което ме подсеща... вие дали... сте ме изнасилили или нещо такова?
Колата рязко излиза от пътя, без да намалява скоростта, запращайки Грейси и цигарите на едрия мъж, който изкрещява: „Господи!“, на седалката. Русият натиска спирачките, заковава колата и се надвесва над нея през облегалката. Лицето му е аленочервено. Посочва я с трите пръста на дясната си ръка.
- Мислиш, че мога да ти причиня това? Мислиш, че мога да позволя някой да ти причини това? Ти си чиста и ще останеш чиста! Ако някой се опита да се погаври с теб, ще го убия!
- Съблекли сте ми екипа.
- Не съм гледал! А и без това нищо не се вижда с това смешно бельо, дето го носиш. Много бързо те завих с одеялото.
- Тогава защо?
- За да заблудим агентите на ФБР. Никога няма да те открият, Пати.
- Пати? Аз се казвам Грейси. Да разбирам ли, че вие скапаняци, сте ме отвлекли по грешка?
- Няма грешка - отговаря русият и се обръща напред. - Вече ще се казваш така.
Грейси се чуди защо...
Старецът на бензиностанцията гледа колата им доста учудено. Има приятно лице. Застанал е от другата страна на колонките, клати глава и сочи към вана; казва нещо на едрия мъж, който пуши въпреки табелите, забраняващи пушенето. Предният капак на вана е вдигнат. Двигателят явно наистина се е запалил, защото из въздуха под ярките лампи на бензиностанцията се носи огромен облак черен дим. Грейси вече е облякла розовия анцуг. Надига глава. Иска й се да изкрещи: „Помогнете ми!“